Музикален парти синтеЗатор

Да се хванем за ръка и да се разходим из късните години на 90-те у нас, когато партитата бяха начин на живот за едни хора, религия за други, а за трети - съсипия.

Тази седмица темата в "Музикално лято" е електронната музика... Не съм много сигурна какво точно да напиша за нея. На мен тя ми "се случи", когато бях на... 14 или 15 и означаваше партито на Джош Уинк (на което не успях да отида и само слушах за него), Indigo, Antiloop, Orbital, приятелят ми съученик, който мечтаеше да стане диджей, а в момента е на хероин (на метадон, би ме поправил той и после би добавил някоя историйка за баща му, който (според него) е Михаел Шумахер (да, онзи, същият)). Означваше стрийт парадите (на първия не ходих, но гледах нещо по телевизията и много съжалявах, че не съм там), малките "модни" залитания в магазините "Street Mania" (RIP) и онези ужасни панталони чарлстон с цветни ленти отстрани и парчетата плат, които ги скрояваха, заедно с електриково зеленото ми шушляково яке (единият от тези магазини беше на "Витошка", другият - идея нямам в момента), което пък ми напомня за клипа на "Червило" - да - на Дони и Момчил, а също и "Портокалово"-то момиче на Ваня Щерева (от един период са ми, такава е връзката - а и - вижте им дрехите). Тогава май беше и парчето на Камен Воденичаров - "Ела, изгрей"... Супер суийт 16...

Въобще - бяха си някакви особени години - не знам дали само за мен (защото бях тийнейджър), но и сега ми се струва, че дори и общо погледнато, за всички беше така - падаха всякаквите там ограничения (които не бяха се свлекли от плещите на хората даже от още по-рано), задръжките, четяхме "Егоист" и бяхме искрени - когато се забавлявахме, когато общувахме, когато пишехме - изобщо - хората (ние?) позираха много по-малко (или им беше друга позата, не мога да кажа със сигурност), но имаше някаква всеобща вълна и усещане за свобода, която мислехме, че е само началото и че, няма как - неизбежно е - "най-доброто" предстои... Означаваше и партитата в "Спартакус" (които си бяха легендарни още тогава), "Червило", "Escape" и "Ялта" и честно казано мисля, че липсата на възрастови ограничения за влизане в клубовете въобще не беше грешно решение. Или липса на такова, все едно. Но може би си е било добро само за времето си - макар да отказвам да вярвам, че децата сега са по-големи идиоти от нас тогава и задължително ще пропаднат в потоците на пороците и ще провалят животите си - я стига!... Но това е друга тема, а общественото мнение в момента е толкова напудрено и сковано от "европейски директиви за що е то общество и моля ви, искаме да има и то почва у нас", че даже не ми се влиза в полемики по случая - нека всеки прави каквото сметне за добро...

Електронната музика означаваше "Metropolis", заедно с всичките в кръга, не "Мисъл", ами диджеи - Ясен Петров, Стивън, DJ Ради, освен това Точка... точно преди малко си говорихме с една приятелка, че тогава българските имена и въобще тази сцена, направо избухваха и не само това - бяха на доста прилично ниво. Или така ни се струваше тогава и ние бяхме твърдо убедени, можехме да се закълнем, че е така. После и "Life House", където тя работеше в онова далечно време, направо в друг живот, партитата на "Ministry of Sound" в "Sofia Land" и по други точки наоколо...

По-късно и лека-полека се преориентирах към по-лекичък хаус - Deep Dish, DJ Tarkan, Pippi, Gabriel&Dresden, Pete Tong и доста други, не толкова широкопознати (да речем - това)... но си ги "имаше" и всичките там диджеи-Имена от типа на Carl Cox (когото никога не съм харесвала, в нито един от "трите" му периода)... много бяха тогава, въобще не ги помня подробно. Сега са още повече и какво ще остане от тях след 10 години - хич не смея да прогнозирам.

Естествено и в интерес на истината, касаеща "нашето поколение" (така и така се отнесох в тази посока) - измежду електрониките слушах(ме) и много други неща - не е хубаво да имаш само една "компания"- дори и метафорично тя да си ти, винаги съм го вярвала. А и идеята, че трябва да си праволинеен и да рамкираш вкусовете си (особено за музика) не ми допада особено. Например любовта ми към хип-хопа беше и си остава най-лична, но също тая(х) светли чувства към някои китарни истории, към джаза, към регето и рагата, слушах(ме) и Prodigy, и Cypress Hill, но и Massive Attack, Робърт Майлс (тази песен и досега ми свива леко диафрагмата) - пусках(ме) си с една част от приятелите и Led Zeppelin, а с други - послушвахме старичките за "нашата партида деца" Depeche Mode в утрините на още неразширеното MyMojto, което беше една тясна стаичка с "дълъг бар" и тежки червени завеси на прозорците, размиващи представата ни за времето - често се случваше да излезем от клубчето и да се окаже, че вече е станало светъл, бял ден, без да сме усетили... тогава пък там зад пулта се вихреше Мо). Слушах(ме) и Panican Whyasker например, Стефан Вълдобрев, че и Хиподил... много българска музика - какво говориш, тогава си имаше нечовешките за времето си парчета. В един по-общ план - и в тях има електроника - все пак първото устройство (фоноаутограф), създадено да записва "музика", я е проектирало визуално, без да я възпроизвежда звуково, така че... Пък и първите "електронни" звуци са далеч от мелодиите, за да се втъкнат после в музиката на почти всеки изпълнител под една или друга форма. Дори и далеч от съвременното разбиране за електронна музика, на практика - има ли дори една електрическа китара - не е чиста работата...
Извън тези музикални разклонения-уточнения - после лека и полека, почти неусетно, хаусът (който беше модерен заедно с минимала, трайбъла, дрън-дрън - отбелязвам в нова скоба, че техното по мое време си беше за хората на тежки наркотици, а за габата пък въобще не ми се говори, адската идиотщина) отстъпи мястото и короната си на други електронни жанрове в сърцата на хората тип "парти енималс" - по мои наблюдения - заслуша се яко дръменбас (основни "виновници" - момчетата от HMSU - не ме разбирайте погрешно, и на мен ми харесва), а напоследък и доста - да, точно - дъбстеп. Тук. Хич не коментирам намесата на Давид Гета и Питбул във всяко парче, до което успеят да се докопат, за да съсипят - в "световен мащаб". Нито как някои от групите на Elevation си прецакаха част от песните с някакви избушени ремикси тип "измислен хаус" (Kosheen, Groove Armada - как можахте?!) - мода, какво да правиш. Поне, ако не друго, тук трансът (който е ужасен), не успя да повлече крак, както да речем направи в Германия. Или поне аз не съм разбрала да се е случвало такова нещо.