Kакво да правим, когато детето реве, тръшка се, не иска да си ляга и изобщо се държи напълно нормално? Можете да потърсите отговора в международния бестселър "Не, това не са глезотии", който излиза на книжния пазар у нас на 6 октомври!
Книгата на Алисън Шейфър утвърждава демократичния модел на родителство и налага убеждението, че е възможно да отглеждаме децата си без наказания, викове и крясъци. Авторката вярва, че дисциплината при малчуганите се постига по-лесно, когато не е основана на страх от наказания. Въпреки това родителите трябва да имат предвид, че наградите и подаръците работят в краткосрочен план, а в дългосрочна перспектива действат като бумеранг.
Алисън Шейфър е сред светилата в областта на семейната психотерапия, възпитанието и отглеждането на деца. Води рубрики в едни от най-известните списания за родителство, изнася лекции и участва в конференции в цял свят. Българските родители вече познават стила й, благодарение на сензационното заглавие „Скъпи, провалих децата“, което излезе през март 2014 г. Книгата предлага рационален модел на възпитание на децата, избягващ недъзите на свръхтолерантността и на деспотизма в отношението към подрастващите.
Алисън Шейфър пристига у нас на 25 октомври 2014г., за да изнесе две лекции за родители в Гранд хотел София. Гостуването се организира от списание "Първите седем" със съдействието на издателство "Колибри". Записванията за лекциите вече започнаха.
Прочетете откъс от "Не, това не са глезотии">>>
Всеки родител се е сблъсквал с тях – обичайните прояви на неприятно поведение, характеризиращи типичното детство. Познавате ги – цупенето, хленча, рева, лъженето, маменето. О, да не забравяме и тръшкането.
В тази глава ще се занимаваме с тези класики и ще се учим какво да правим с тях. При всички случаи трябва да помним, че всяко поведение се цели в мишена и служи на определена цел. Само обезкуражените деца поемат по тази изобретателна (макар и грешна) пътека и наша работа като родители е да неутрализираме обезсърчаването и да окрилим детето; трябва да го упътим да реши проблемите си по конструктивен и кооперативен начин. Много често децата просто не могат да намерят положителни начини, за да посрещнат нуждите си – ние трябва да построим тези пътища за тях, така че те да не хлътват в отбивките към лошото поведение. Да започваме!
ЦУПЕНЕ
Казали сте на дъщеря си, че няма да я пуснете да преспи у приятелката си, понеже там няма да има възрастен. Тя скръства ръце, започва да гледа свирепо и докато се разминавате, ви блъсва, за да излезе от стаята. Вие я следвате до дивана в хола, където ви посреща ръмжене. На всеки въпрос получавате кратък едносричен отговор, черен облак надвисва над дома ви и заплашва да помрачи настроението до края на уикенда. Така изглежда цупенето.
Разберете проблема
Цупенето е чудесна форма на пасивна, мълчалива сила. Вие сте укрепили границата с отказа си и детето ви протестира. То е бясно и на вас, и на вашите правила. Но вместо да избухне в буйна сцена, то е в състояние на имплозия, изразяващо се в тихо цупене. На практика това е мълчаливо тръшкане. Цупенето е насочено към вас, родителя. Целта му е да ви накаже, създавайки ви негативно усещане, най-често за вина или тревога. Детето се надява да промените решението си или да го компенсирате по някакъв друг начин – да му дадете някаква привилегия, за да го ободрите и да го накарате да се чувства по-добре.
Решения
Уверете се, че детето наистина е ядосано и разстроено. Ние искаме децата да споделят с нас разочарованията си. Може би дъщеря ви ви смята за излишно строги със смехотворните си изисквания да има възрастен в къщата. Може да се страхува, че останалите ще я изключат от групата, тъй като никой друг не е подложен на толкова строго изискване. Може да смята, че другите ще я подиграват и ще говорят зад гърба й. Може да е обидена, понеже й нямате доверие, и това да я наранява.
Как да разберем дали детето се затваря и се цупи? Как да му помогнем да се справи с живота, ако не знаем какво го мъчи? Общуването е ключът. Трябва да отидем отвъд цупенето и да разберем от какво се притеснява детето ни. Ето как.
Слушайте активно. Например: "Виждам, че си разочарована. Може ли да поговорим за това? Искам да разбера." Помнете, че целта на слушането е да разберете тях, а не да изложите красноречиво собствената си гледна точка. Активното слушане изисква да перифразирате онова, което детето ви споделя – включвайки фактите, ситуацията и емоциите, които то изпитва (вижте гл. 10 за това, как да бъдем по-добри слушатели).
Ако детето в момента не желае да говори, може би има нужда от време, за да се справи с разочарованието си; тогава отложете за малко разговора. Но не чакайте прекалено дълго. Детето ви е много ядосано и ако не изясните ситуацията, има опасност нещата да се възпалят. Вникнете ли веднъж в гледната точка на детето, реагирайте от свое име, а не от негово. Примери:
Вместо:
"Още си малка."
Опитайте с:
"Притеснявам се да те пусна в нечия къща без възрастен човек наоколо. Ти си достатъчно разумна, но групата – не е. Нещата могат да излязат от контрол. Ще ми се да почакаме, докато пораснеш още малко или докато наоколо не се появи възрастен, за да контролира групата."
Вместо:
"Не си достатъчно отговорна."
Опитайте с:
"Още не съм готова да ти позволя това."
Не се поддавайте. Цупещото се момиче се надява да промените решението си, за да не бъде разочаровано. Ако се поддадете, дъщеря ви ще научи, че цупенето е ефикасен начин да постига целите си. Не правете тази грешка.
Не компенсирайте. Ако се чувствате виновни, опитайте да ободрите детето, като му предложите чаша горещо какао или да излезете за сладолед. Ние допринасяме за щастието на децата си, но не сме отговорни за него. Ако потиснатите настроения провокират родителите да правят подаръци, възможно е детето да започне често да изпада в потиснатост заради облагите, които тя носи. Децата са в правото си да се разочароват. Вие сте в правото си да се притеснявате от това. Но и животът понякога разочарова. Не учете детето да получава утешителна награда всеки път когато се натъкне на житейската мизерия.
Не обръщайте внимание. Нормално е детето да се цупи, но цупенето обикновено изисква публика. Ако детето упорства и продължи да мрачнее и да мълчи враждебно, помолете го да излезе от стаята или вие излезте. Без публика тихата буря не си струва. Само, моля, не забравяйте активното слушане!
Давайте пример. Вгледайте се в себе си. Да не би вие да наказвате детето или партньора си с враждебно мълчание, когато сте обидени? Покажете на децата по-добър начин да посрещат неприятностите, като моделирате отворено общуване, и не отдръпвайте обичта си от човека, комуто сте сърдити в момента.
"Не, това не са глезотии" излиза на 6 октомври
Colibri, 15 лева
