Имената говорели. Показвали някои основни качества от индивидуалността на човека. С нейното е така. При това то никак не ни шепти. Тя се казва Велика Прахова и ако не сте чували името й, то е защото остава някак в периферията сред популярните имена на съвременните български творци. А има грешки, които са пагубни и трябва да бъдат коригирани веднага. Тази е точно от тях.
Освен синьо море, в Синеморец има и други съвършени неща. Като например двете сламени фигури, които са на ръба на една пропаст, която гледа към безкрайното, на която губим усещането за време, от която изпитваме ужас да не полетим физически, но пък летим по един друг, много по-специален начин.
Вероятно не свързвате Велика и Синеморец с абстрактното изкуство днес, но ние искаме да ви кажем малко повече за него. Всъщност искаме тя да го направи. Защото има малко повече за разказване от нас.
Велика, Как се появиха двете сламени фигури в Синеморец? Разкажи ни малко повече за тях.
Появиха се с подкрепата и помощта на приятели. Да изразиш чувство през материален обект, не е лесна работа и понякога изисква помощ. Аз имах щастието да бъда подкрепена по всички възможни начини. Благодарна съм.
Падащият човек е етап от живота ми. Направих го 2014, нямах намерение да се появява и Жената. Желанието ми беше времето да го отнесе. Не очаквах сламата да издържи и есента, и зимата и пролетта, на вятър, дъжд и сняг. Изненадващо беше за мен, когато започнах да получавам снимки на човека в зимни виелици, да продължава да стърчи на края на поляната. Когато отново отидох началото на лятото, човекът ме чакаше. Разбрах, че предстои нещо ново да се случи. Приятелите които ми помагат, също бяха до мен.
Появи се Жената. До тогава Падащият човек беше в личен процес, вътрешно преодоляване, избор, общуваше с природата. Жената също е в общуване с природата, тя държи посоките в пространството.
Какво ни разказват те?
Всеки е самостоен, но в общуване с другия. Това не е любовна история. Това е процес на общуване, безспирен, откровен, красив, нежен, труден...
Фигурите се въртят от вятъра и в зависимост от положението в което са застанали, общуват по различен начин. На мен ми казват всеки път различни неща, зависи как чувствам живота.
Фигурите са голи. Голотата е най-естествената форма на човек. Много хора ги смущава. Не са готови да са откровени, да виждат и да бъдат.
А как дойде идеята за тях? Спонтанна или обмисляна беше тя?
Човекът с изместен център на тежестта е форма, която мечтая да вдигна в по-голям размер от много години. Бях студентка в НХА, когато направих един макет, който още виждам. Предстои един ден да го направя.
Падащият и Жената са по пътя в тази посока.
Как това изкуство променя морския бряг?
Не искам да променям морския бряг. Тези скулптори са временни, скоро ще изчезнат.
А защо са поставени именно там, до пропастта, срещу безкрайността на морето?
Въпросът е и отговор. Пропастта, безкрайността, границата, изборът..
Кажи ни за сламата.
Слама има, достъпна е, органична, ароматна, жива е. До сега съм работила със слама, хартия, керамика, камъни и кал. Мечтая за метал и дърво. Разбира се ми трябват спонсори, симпозиуми, поръчки.
Материалът е важен за мен. Трябва да идва от природата.
Дефинирай „вдъхновение” и какво вдъхновява теб?
Вдъхновява ме усещането за истина. Животът ме вдъхновява. Пространството ме вдъхновява. Вдъхновява ме чувството което нося вътре.
Кажи ми три думи за финал, с които да ни предадеш малко морска магия за есента.
Имам нова идея. Започвам работа.
