Преди повече от 20 години Кандис Бушнел създава културен феномен, когато в колонките на седмичен вестник описва с остроумие и брутална откровеност живота на „висока скорост“ в средите на еманципирани градски жени и ексцентрични преуспяващи мъжкари в Манхатън. Тези колонки прерастват в книга – „Сексът и градът“, а по-късно в култовия тв сериал със същото име.
За изминалите години Кандис Бушнел има зад гърба си и два филма, две шоу програми и седем издадени книги. Омъжва се, взима си куче, живее в страхотен апартамент в Манхатън, а годините на срещи в търсене на Подходящия остават далеч зад гърба й.
Но следва период от живота на Бушнел, в който губи майка си, кучето й умира, бракът й се проваля. След развода си се сблъсква с възрастова дискриминация - независимо че има необходимата сума в сметката си, банката отказва да продължи ипотеката й, защото е необвързана, сама жена над 50 години. Кандис замества Манхатън с Кънектикът, където пише три книги, които издателите й отказват да издадат.
Тогава й се обажда Тина Браун (легендарната редакторка на Vanity Fair и The New Yorker) с идея за история – какво е да ходиш по срещи след 50 и кои са новите места за запознанства. Бушнел първоначално отказва, но впоследствие размисля и приема.
„Бях омъжена дълги години и си мислех, че няма отново да ми се наложи да ходя по срещи – казва вече 60-годишната Бушнел в интервю. – Но ако преди си бил обвързан, съществува много силен натиск от страна на близки и приятели да имаш отново връзка. И аз започнах да се чудя има ли нещо ново в света на срещите.“
Оказва се, че има много нови неща. Като например приложението за запознанства Tinder. И кутретата – млади мъже, които с ентусиазъм преследват по-възрастни жени, дори по-големи от майките им. И лазерна процедура на дамските интимни части за подобряване на сексуалния живот, наречена „Мона Лиза“, която обаче е болезнена и почти никога не се покрива от здравната осигуровка.
Всичко това Бушнел изследва и преживява заедно с приятелките си Саси, Кити, Куини, Тилда Тия и Мерилин и го включва в новата си книга „Има ли все още секс в града“. В нея съчетава автобиографичност с художествена измислица и превръща романа в ценен съветник за жените над 50 – период от живота, в който децата си отиват (заедно с повечето от естрогена), бракът вече не е същият – при някои е разклатен, а при други се стига до развод. Пише за романтичните срещи и типовете мъже, с които излизат зрелите жени. Засяга и някои трогателни аспекти на това, което нарича „лудост на средната възраст“: смърт на родител, изолацията след развод, болката от това, че дори и най-страхотните от нас стават невидими и след тях никой не се обръща. Когато тя и нейните приятелки се завръщат към срещите, Бушнел открива, че жените все още харчат пари, които нямат, за скъпи кремове и неудобни обувки, за да привлекат вниманието на мъже, които не ги заслужават. И наред с новата вълна от влюбващи се младоци в 20-30 години по-възрастни жени ни среща и с познати, но попроменени типове мъже, които обитават света на срещите – от изоставените посребрени красавци до седемдесет и пет годишните свалячи, които продължават да се оглеждат за нещо под 40.
Кандис Бушнел създава остроумна, жива и саркастична история за живота над 50, когато жените вече не искат да се приспособяват, когато осъзнават, че такива, каквато са, са абсолютно достатъчни. Че това, което носят, е всичко, което е нужно, и това, което са направили, е най-доброто, което са можели да направят.
И това, което им предстои, е наградата, която заслужено трябва да си подарят – нова свобода, ново начало, нова любов.
Защото 60 е новото 40!
Следва откъс от книгата.
Глава втора
Лечението „Мона Лиза“
Дори и да имаше секс в града, аз нямаше да се докосна до него. Не и според гинеколожката ми.
Записах си час веднага щом се върнах в града. Тези ежегодни визити са ужасни, но жените като мен са свикнали с тях: покажи вагината си поне на един човек тази година. По един или друг начин.
След стандартния преглед тя се облегна на стола и поклати тъжно глава.
– Получи ли имейла, който ти пратих за лечението „Мона Лиза“? – попита тя.
– Каква „Мона Лиза“? – Усетих познатите тръпки на страх. Да не би да съм пропуснала нещо? Сбъркала ли съм? Обречена ли съм?
Облякох се и отидох в кабинета ѝ, представяйки си най-лошото.
– Слушай, скъпа – поде дружелюбно тя. – Хормоналният пръстен не работи. Вагината ти не е достатъчно еластична.
Издадох неразбираем звук.
– Кога за последно си правила секс? – попита тя.
Последва още един неразбираем отговор.
Тя завъртя очи. Ходех при нея от четири години и при всяка среща щом повдигнеше въпроса за секса, трябваше да обяснявам, че „ще ми се случи много, много скоро“. Също като чистенето на тръбите.
Но този път не ми повярва.
– Затова и повдигнах въпроса за „Мона Лиза“ – каза тя, сякаш излязла от някоя реклама. – Това е ново лазерно лечение, което възстановява плътността и еластичността на вагината.
Подаде ми лилава брошура.
– Помисли си. Ще видиш, че разликата е огромна при секс.
Изкашлях се.
– Колко ще струва?
– Правят се три процедури за три хиляди долара.
Три хиляди долара? Не, благодаря.
След това отидох на обяд с холивудски продуцент. Искаше да ми представи беглата си идея за някакво телевизионно предаване, което бегло да засяга темата за секса, и аз с удоволствие дадох беглото си мнение в замяна на възможността да се облека изискано и да изляза на обяд, където да използвам платнена салфетка.
– Чувал ли си за лечението „Мона Лиза“? – попитах го аз.
Той пребледня.
Знаеше всичко за него. Съпругата му, която всъщност скоро щеше да е бивша, беше минала лечението преди две години, когато е била на петдесет и две. В началото всичко било съвсем наред, но после му казала, че той вече не ѝ е достатъчен, и започнала връзка с учителя по езда, когото бил наел за двете си тийнейджърки. Сега щяха да се женят. И то въпреки че учителят по езда бе двайсет години по-млад от нея.
Стана ми жал за съпруга. Той едва не се разплака. Изглежда, недоумяваше как един млад мъж може да предпочете толкова по-възрастна жена. Аз отбелязах, че ако беше обратното, ако по-възрастен мъж тича по по-млада жена, разликата във възрастта нямаше да му прави впечатление.
Сега с лечението „Мона Лиза“ изглежда, че ролите се разменяха.
Ако по-възрастните жени действително можеха да имат връзки също като по-възрастните мъже, т.е. с партньори, които да са двайсет години по-млади, биха ли го направили? Дали повече жени биха се отказали от своята възрастова група в преследване на по-млади и секси мъже?
Според приятелката ми Ес отговорът е „да“. Особено ако като нея са крайно привилегировани.
Това са жени, които години наред са се старали да изглеждат добре за съпрузите си, заобяснява ми тя.
– След като са минали през диети, йога и са похарчили хиляди долари за ботокс и филъри, какво е една лазерна операция?
Оказа се, че нерядко мъжете подаряват на съпругите си лечението „Мона Лиза“ за петдесетия им рожден ден.
Също като останалите лазерни лечения и „Мона Лиза“ не действа на всеки. Но проработи ли, стой и гледай. Ес се сещаше за три жени, които са преминали през процедурите и наскоро са зарязали съпрузите си.
