Новата 2013 година ще е под знака на Венера. На Любовта. Така казват.
На днешния ден си спомняме за жената, написала едни от най-красивите и тъжни стихове, посветени на същата тази стихия, която ражда и убива, за да роди отново...
Блага Димитрова - поет, писател, вицепрезидент и преди всичко Жена. На 2 януари тя щеше да навърши 91.
Денонощие
На разсъмване щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе.
И през целия ден, вероломна,
тя, където отида, ме дебне
и каквото да правя, напомня,
че не трябва да мисля за тебе.
А когато нощта е надвисла
всяка болка в сън да обсеби,
аз не мога да спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе.
Към нея
Преди той още да се срещне с тебе,
аз вече те долавях като гръм -
далечен, приближаващ, неизбежен -
ти, всичко туй, което аз не съм.
Дали самата аз не те повиках
със моето предчувствие и страх?
И ти дойде до рамото, в което
аз най-безумните си тръпки влях.
И твойте топли нощи са пропити
с дъха дълбок, от който дишах аз.
И всяко твое утро се разпуква
от моя сън за неговия глас.
И твойта дневна светлина извира
от погледа, във който аз горях.
И ти живота мой ще изживееш,
и ще се слееш ти със моя смях.
Но както аз тогава те предчувствах,
така сега ще ме долавяш ти -
един далечен глъхнещ гръм след буря -
той няма никога да отехти.
И все така ще те предупреждава:
бъди нащрек под тихия покров,
и ако твоята любов не стига,
обичай го и с моята любов.
