„Кецове” е много симпатичният филм на Валери Йорданов и Иван Владимиров, в който плажът се превръща в арена на свободата за няколко софийски маргинала, търсещи спокойствие и бягство от стреса на сложния живот в града. И от себе си, но в един по-общ, прокрадващ се в липсата на мобилните им телефони смисъл.
Ако трябва да обобщим - най-генерално „Кецове” е филм за търсенето на свободата. За киногероите, които искат да намерят своето парче от въображаемия голям пай на щастието - истинското, неподправеното, човешкото, скрито в малките неща, в залеза, в изгрева, във вятъра, в топлината между хората. Които искат като малки деца да си хапват прясно уловена риба, да се замерят с каквото им попадне пред очите, да се плацикат голи из морето. Да се обичат. И да забравят.
Обаче… дали това е възможно?
Филмът започва с прашен път и кецове (в ретроспекция), а след това ни представя един по един героите, които знаем, че рано или късно ще завършат съвместно на плажа. Всеки от тях си има причина да иска да избяга:
- мъжкото момиче (Ина Николова) с майка алкохоличка, което работи на строеж заедно с мълчаливия си приятел с прякор Сивия (в ролята – Валери Йорданов – да, точно така - сценарист и ко-режисьор) - на пръв поглед странно, но всъщност много логично привързани един към друг - като във всяка истинска връзка.
- героят на Филип Аврамов, тъкмо загубил баща си - иначе си изкарва прехраната като свири на китара по барове... но тайно мечтае за истинско и негово си семейство.
- Малкия (Иво Аръков - интервю с него - четете тук) – момчето, което не се страхува да се сбие в бар (или където и да било другаде) и което не иска много, но все се забърква в неприятности и някак не го получава.
- зарязаният от любимата си герой на Иван Бърнев (Ивака), който иначе е актьор, мечтаещ да заснеме филм. И неговият симпатичен приятел (Васил Драганов), който пише сценарии и не много след началото на филма намира приятелката си в леглото с друг…
Всички събития в града се случват в равни, последователни интервали и представят героите едновременно като единица и като част от света, в който не се чувстват на мястото си. За да може после на плажа историите да се преплетат в общосподелено безвремие (тази част от филма е малко по-удължена от необходимото, но не е непростимо).
Камерата на Рали Ралчев съумява да заснеме добрия ъгъл на сюжета, а диалозите се водят без излишни напъни, театралност и не звучат нелепо в опит да се акцентира на "глей са, пич, аз ползвам тука сленг за ърбан достоверност" (колкото и да е тъпо да се отбелязва подобно нещо за филм, правен през 21 век, мен лично най-много ме дразнят нескопосаните разговори на родния ми език, които чувам в повечето продукции).
В тази идилична картина неизбежно се намесва реалността - хората, търсещи свобода, обикновено биват отхвърлени/презрени от останалите в стройната схема на света (дълъг списък литературни, кино и исторически герои). А пък и миналото ти винаги е готово да се пресегне изотзад - през рамото ти и да те сграбчи за врата...
Какво ще се случи? Научете сами - от 28 октомври "Кецове" е по киносалоните из страната.
От А+ Филмс.
