Бестселъровата авторка Рейчъл Хокинс, позната на young adult публиката у нас с фентъзи поредицата „Хекс Хол“, се завръща с размах на българския пазар под псевдонима Ерин Стърлинг и повежда читателите на закачливо пътешествие с щипка магьоснически хаос.
Остроумен, нестандартен и секси, „Бившият ми и други проклятия“ е горещ романс за вторите шансове, семейството и любовта, в който бълбукат страст, хумор, забавни обрати и малко вълшебство.
Никога не смесвай водката с магия. Всеки начинаещ магьосник знае това неписано, но жизненоважно правило на занаята. И все пак, когато си деветнадесетгодишна вещица с току-що разбито от глупавото ти бивше гадже сърце, програмата за възстановяване включва гореща вана, сълзлива музика, много алкохол. И едно безобидно проклятие, разбира се.
Да, Виви знае, че дори и на шега, човек не трябва да си играе с проклятията. И да, тя е чувала всички онези истории за ужасните неща, които подобна магия може да причини. Но все пак става въпрос за Рис Пенхалоу. Безбожно красивият вещер от Уелс, който превзе сърцето ѝ, само за да я зареже в края на лятото и да се върне обратно на Острова, защото баща му го е сгодил за млада вещица от „подходящо британско семейство“.
Затова, когато братовчедка ѝ Гуин на шега проклина Рис, Виви изобщо не възразява. Най-малкото, което идиот като него заслужава е да му опада косата… или пък случайно да започне да има проблеми в леглото. Не, че проклятието ще има ефект. Все пак къде се е чуло и видяло магия, направена със свещ с аромат на дива орхидея наистина да сработи?
Е, за всичко си има пръв път…
Девет години по-късно Виви отдавна вече е продължила с живота си, когато Рис се завръща в Грейвс Глен, за да извърши специален магически ритуал на есенния фестивал и да зареди лей линиите на малкото американско градче. За нейно нещастие – все още с безупречната си прическа и все така дразнещо красив.
След поредица от катастрофални събития обаче, Виви осъзнава, че „безобидното“ ѝ проклятие се е стоварило с всички сили върху главата… и други части от тялото на Рис. А заедно с него и върху целия град.
Оживели играчки, вбесен дух и говореща котка са само някои от нещата, с които двамата ще трябва да се справят, за да избавят Рис от лошия му късмет и да спасят града от унищожение преди да е станало твърде късно. А някъде по пътя ще трябва и да застанат лице в лице с чувствата си, които съвсем не са изчезнали с годините.
В духа на обичания филм „Приложна магия“ по едноименната книга на Алис Хофман, „Бившият ми и други проклятия“ от Ерин Стърлинг безупречно съчетава фентъзи с романтика, забъркани заедно в духовита съвременна история за любов и отмъщение, след която и на вас ще ви се прииска да разполагате с мъничко вълшебство. Само за всеки случай.
Прочетете откъс от „Бившият ми и други проклятия“ от Ерин Стърлинг, която излиза от издателство "Сиела". >>>
Никога не смесвай водката с магия. Виви го знаеше. Не само, че леля ѝ Илейн ѝ го беше повтаряла хиляди пъти, но беше отпечатано на кърпите за бърсане на съдове, на тениските и – иронично – на чашките за шотове в „Нещо проклето“, магазинчето, което леля ѝ въртеше в центъра на Грейвс Глен, щата Джорджия.
Всъщност това би могло да мине за най-близкото до фамилно мото на семейство Джоунс.
Обаче, разсъждаваше Виви, потапяйки се по-дълбоко във ваната, докато отпиваше поредната глътка отвара от водка с боровинки, която братовчедка ѝ Гуин ѝ беше приготвила, би трябвало да се прави изключение за разбити сърца.
А нейното точно в момента беше истински и автентично разбито. На парченца може би. Мънички парченца сърце, които дрънчаха в гърдите ѝ само защото си бе позволила да се захласне по един сладък акцент и чифт много сини очи.
Подсмръкна, щракна отново с пръсти и изпълни въздуха с уханието на одеколона на Рис, нещо цитрусово, пикантно, което така и не успя да определи, но което съвсем ясно се бе отпечатало в съзнанието ѝ, и то до степен, че да може просто да го призове с магия.
Дори сега, потопена в декоративната вана на крачета на Гуин, тя си спомняше как от този аромат свят ѝ се завиваше, щом заровеше лице в гърдите му, и колко топла бе кожата му.
– Виви, не отново! – провикна се Гуин от спалнята. – Получавам главоболие!
Виви се потопи още по-надълбоко във водата, тя се разплиска от двете страни на ваната и почти изгаси една от свещите, които беше наредила по ръба.
Още един от уроците на леля Илейн – най-добрият лек за всичко бяха свещите с вана, но макар че Виви бе сложила много розмарин и цели шепи розови соли във водата и бе запалила на практика всяка свещ, с която Гуин разполагаше, въобще не се чувстваше по-добре.
Въпреки че водката май помагаше, допусна тя и се наведе, за да сръбне отново през яркорозовата сламка.
– Остави ме на мира! – извика, след като пресуши чашата. Гуин надникна през вратата, розовата ѝ коса се люлееше над раменете ѝ.
– Скъпа, обожавам те, но ти излиза с този човек само три месеца.
– Скъсали сме едва от девет часа – каза Виви, но се въздържа да добави, че всъщност изминалото време беше девет часа и трийсет и шест минути, почти трийсет и седем. – Разполагам с още поне петнайсет часа, преди да спра да се цупя. Има си го в наръчника.
Гуин завъртя очи.
– Ето затова ти казвах да не излизаш с вещерски момчета – изтъкна тя. – Особено пък с вещерски момчета Пенхалоу. Тези задници може и да са основали тоя град, но пак си остават шибани вещерски момчета.
– Шибани вещерски момчета – съгласи се Виви и погледна тъжно празната си чаша, а Гуин изчезна обратно в спалнята си.
В сравнение с Гуин Виви беше доста по-нова в цялата тая работа с вещерството. Докато братовчедка ѝ беше расла с леля Илейн, която на воля практикуваше вещерство, майката на Виви, сестрата на Илейн, я бе държала настрани от магията. Едва след като почина и Виви отиде да живее с Илейн и Гуин, тя започна да опознава тази своя страна.
А това означаваше, че не бе знаела за вещерските момчета и как срещата с някое от тях насред празненството за слънцестоенето в топлата лятна нощ може да се окаже едновременно най-хубавото и най-лошото нещо, което би могло да те сполети.
Виви вдигна ръка, разшава пръсти и след миг мъглив, трептящ образ се издигна от водата.
Лицето беше красиво, добра костна структура, тъмна коса, искрящи очи и похотлива усмивка.
Виви му се намръщи, отново размърда пръсти и предизвика миниатюрна приливна вълна, която се изплиска през ваната, а лицето изчезна сред дъжд от искрици.
Би било много хубаво да може да го изтрие толкова лесно и от паметта си, но дори в окаяното си, просмукано от водка състояние Виви беше наясно, че не бива да се замесва с такъв вид магия.
