„Глупостта е навсякъде. Глупостта е сила. Човешкият живот изобщо не е нищо друго освен игра на глупостта“, пише в своята книга „Възхвала на глупостта“ нидерландският философ, теолог и хуманист Дезидериус Еразъм, известен като Еразъм Ротердамски, от чието рождение днес се навършват 560 години. Той е смятан за един от най-големите учени на Европейския ренесанс, отбелязва енциклопедия „Британика“.
Наричан „принцът на хуманистите“ и „учителя на Европа“, Дезидериус Еразъм се превръща в интелектуалния мост между Средновековието и Новото време, защитавайки ценностите на образованието, толерантността и критичното мислене, коментират изследователската платформа Erasmus Research и дигиталният Музей на протестантството във Франция (Musée protestant).
ГРАЖДАНИН НА СВЕТА
Между историците съществува вековен спор за точната година на раждане на Еразъм Ротердамски. Въпреки че датата е ясна - нощта на 27 срещу 28 октомври, годината остава загадка, като основните хипотези варират между 1466, 1467 и 1469 г. Комитетът „Еразъм“ в Ротердам (Comité Erasmus) – нидерландска организация, чиято цел е да съхранява, популяризира и поддържа живо интелектуалното наследство на най-известния гражданин на Ротердам, приема, че годината на раждане на философа е 1466 г., пише още БТА.
Появил се на бял свят в Ротердам като извънбрачно дете на свещеник, Еразъм израства в бедност и е белязан от ранната загуба на родителите си, починали от чума. Лишен от наследство, той е насочен към църковния живот и през 1492 г. приема свещенически сан. Манастирският живот обаче бързо отегчава младия интелектуалец, чийто дух копнее за свобода и знания. Благодарение на отличното владеене на латински език, той получава разрешение да напусне манастира, за да учи теология в Сорбоната в Париж.
Франция, Англия, Италия и Нидерландия се превръщат в негов дом. Еразъм става първият истински „гражданин на света“ и космополит, който отказва постоянни доходоносни постове, за да запази своята интелектуална независимост. В Англия той завързва дълбоко и доживотно приятелство с държавника, юрист и писател Томас Мор – връзка, която е в основата на едно от най-великите произведения на световната литература.
„ВЪЗХВАЛА НА ГЛУПОСТТА“ И САТИРАТА КАТО ОРЪЖИЕ
През 1509 г., докато пътува от Италия към Англия, у Еразъм се ражда идеята за философска сатира. Написана в дома на Томас Мор, „Възхвала на глупостта“ се превръща в най-големия шедьовър на Еразъм. В книгата Глупостта е представена като богиня, която произнася реч в своя защита, доказвайки, че светът се върти благодарение на нея.
Еразъм официално посвещава книгата на Томас Мор. В уводното писмо към книгата нидерландският философ пише на приятеля си, че името му (More) е толкова близко до гръцката дума за глупост, колкото самият характер на Мор е безкрайно далеч от нея.
Чрез този гениален похват Еразъм Ротердамски подлага на безмилостна критика пороците на тогавашното общество. Той осмива суетата на благородниците, корупцията на търговците, празнословието на схоластиците, гордостта на учените, лицемерието на висшето духовенство и папата и тиранията на владетелите, които се мислят за велики, но всъщност са пълни с глупост. Вместо сухи догми, Еразъм предлага връщане към чистите извори на морала. Сатирата му обаче не е злобна, а пречистваща - той иска да реформира обществото чрез осмиване на неговите недъзи, отбелязва енциклопедия „Британика“.
Самата Глупост твърди, че без нея хората не биха могли да съществуват – тя носи радост, приятелство, любов, младост и снизхождение, докато прекалената суха мъдрост води само до самота, плахост и житейска тегоба. Глупостта прави живота поносим, пише Еразъм.
„Казват, че във войната съобразителността има най-голямо значение. Признавам, че е необходима за вожда, но военна съобразителност, а не философска. Въобще тая тъй славна работа - войната, се води от паразити, сводници, крадци, убийци, селяни, глупаци, длъжници и други от подобен измет на обществото“, добавя ренесансовият хуманист в своята философска сатира.
Еразъм Ротердамски твори в различни области - философия, теология, етика, педагогика, филология. Сборникът му Adagia включва цитати на антични автори и коментари към тях и е ориентиран към различни сатирични и полемични творби.
„Никой не може да обича друг, ако преди това не е обикнал себе си. Никой не може да мрази друг, ако преди това не е намразил себе си“, пише още нидерландският философ. Той смята, че „щастието се постига, когато човек е готов да бъде това, което е”.
ПРЕВОДЪТ НА НОВИЯ ЗАВЕТ
Нидерландският философ вярва, че ключът към благополучието на човечеството е образованието. Той е основоположник на хуманистичната педагогика, като се обявява против физическото насилие над деца в училищата и защитава тезата, че ученето трябва да бъде вдъхновяващ процес.
Най-значимият му научен труд е публикуването на първото печатно издание на Новия завет на оригинален гръцки език (1516 г.), придружено от нов латински превод. Еразъм разчиства вековните грешки, натрупани в официалния църковен превод (Вулгата). Неговото желание е Библията да бъде достъпна за всички – от фермера зад ралото до тъкача на стана. Този труд неволно полага основите на последвалата Реформация.
КОНФЛИКТЪТ МЕЖДУ ЕРАЗЪМ И МАРТИН ЛУТЕР
Когато през 1517 г. Мартин Лутер издига своите 95 тезиса срещу продажбата на индулгенции от Католическата църква, мнозина виждат в него ученик на Еразъм. Авторът на „Възхвала на глупостта“ първоначално симпатизира на Лутер, тъй като и двамата искат реформа на Католическата църква.
Когато обаче Реформацията става радикална и разделя Европа с кървави войни, Еразъм се отдръпва. Той е човек на мира, компромиса и хармонията. Влиза в открит интелектуален спор с Лутер по въпроса за свободната воля. Докато Мартин Лутер твърди, че човекът е изцяло зависим от Божията воля, Еразъм защитава човешкото достойнство и моралния избор. В резултат на това той е атакуван и от двете страни: протестантите го обявяват за страхливец, а католиците - за еретик.
Еразъм Ротердамски умира от дизентерия през 1536 г. в Базел, Швейцария. Според историческите свидетелства неговите последни думи били на родния му нидерландски език: „Lieve God“ („Мили Боже“), пише енциклопедия „Британика“.
СИМВОЛ НА ЕВРОПЕЙСКО ЕДИНСТВО И ХУМАНИЗЪМ
Влиянието на Еразъм продължава да се простира векове след смъртта му. На него са кръстени Университетът и най-известният мост в родния му град Ротердам, както и редица други научни и културни обекти. В Ротердам се намира и най-голямата колекция от книги на хуманиста в света: колекцията „Еразъм“. Тя включва над 3000 книги, отпечатани преди 1900 г., и още 3000 книги от периода след тази година.
Днес името на Еразъм е символ на интелектуална свобода, европейско единство и хуманизъм. Неслучайно най-голямата програма на Европейския съюз - „Еразъм“ - за студентски обмен, за подкрепа на образованието, младежта и спорта - носи името на нидерландския философ. Той е живял и пътувал из цяла Европа през Ренесанса, за да учи и преподава в различни университети. Смятан за един от първите истински европейски хуманисти и „граждани на света“, Еразъм доказва, че оръжието на учения не са мечовете, а идеите, и че истинският прогрес се постига не чрез насилие, а чрез просвещение, отбелязват енциклопедия „Британика“ и информационният портал на ЕС european-union.europa.eu.
Изберете LadyZone като любим източник в Google
