Роден в Рио де Жанейро през 1947 година, Паулу Коелю е известен на света със своите романи, разкази и сборници със сентенции, наситени с драматизъм, психология и езотерични елементи. Творчеството му е силно повлияно от Хорхе Луис Борхес (също роден на 24 август, но през 1899 г.), Жоржи Амаду и Хенри Милър. Любовта към поезията и писането го завладява още от ранно детство. Родителите му не одобряват тази негова страст и в отношенията помежду им зейва пропаст. Погрешно разбрали неговото отдалечаване от тях заради писането, те го изпращат няколко пъти в клиника за душевно болни, където претърпява дори терапия с електрошок.
„Алхимикът” е втората му творба (след "Дневникът на един маг") и е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена. Коелю е най-продаваният чуждестранен писател в България в началото на 21-ви век.
Днес писателят става на 68 години. По повода събрахме 40 силни цитата от негови произведения.
"Алхимикът"
1. Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си
2. В определен момент от нашето съществуване загубваме контрол над живота си, който от този ден нататък става подвластен на съдбата. Това е най-голямата лъжа на света.
3. Хората говорят много странни неща — мислеше си момчето. — Понякога е по-добре да живееш само с овцете, те поне мълчат и не търсят друго освен храна и вода. Или пък да останеш насаме с книгите, те разказват невероятни истории, и то само ако поискаш да ги чуеш. Но когато говориш с хората, те ти казват такива неща, че не знаеш как да продължиш разговора.
4. Съкровищата излизат на повърхността на земята, благодарение на поройните дъждове, но същото това прииждане на водата отново ги заравя в земята
5. Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.
6. Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката.
7. И аз съм като всички хора: виждам света и нещата, които се случват в него, такива, каквито бих искал да бъдат, а не такива, каквито са.
8. Когато много искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си
9. Колкото повече се доближаваме до мечтата си, толкова повече Личната легенда се превръща в смисъл на живота ни
10. Не бъди нетърпелив — повтори момчето на себе си. — Както каза камиларят, яж, когато е време за ядене, и върви, когато е време за вървене.
11. Пустинята ни отнема мъжете и не винаги ги връща — отвърна тя. — Трябва да свикваме с това. От този момент те започват да съществуват за нас в облаците, които не носят дъжд, в животните, които се крият между камъните, във водата, която щедро избликва от земята. Те стават част от всяко нещо, превръщат се във Всемирната душа.
12. Ако това, което си открил, е направено от чиста материя, то никога няма да изгние.
13. Всеки миг на търсене е миг на среща.
14. Най-тъмен е часът преди изгрева на слънцето.
15. Сърцата Помагат само на тези, които са решили да следват Личната си легенда. Освен на тях помагат и на децата, на пияниците и на старците.
16. Любовта превръща дивеча в сокол, сокола в човек, а човека — отново в пустиня. Тя превръща оловото в злато, а след това отново скрива златото под земята.
„Захир”
17. Докато се борех, виждах хора, които говореха за свобода, но колкото повече защитаваха това безценно право, толкова повече се превръщаха в роби на желанията на родителите си, на брака, където обещаваха, че ще останат с другия „до края на живота си“, на кантарчето, на диетите, на изоставените по средата проекти, на любовниците си, на които не можеха да кажат „не“ или „стига“, на почивните дни в края на седмицата, когато бяха длъжни да обядват и вечерят с хора, с които не им беше приятно.
18. Свободата не означава липса на отговорности, а възможност да избирам и да се обвържа с най-подходящата за мен жена.
19. Но ако се опитам и не успея, не знам какъв ще бъде животът ми след това: ето защо смятам, че е по-добре да живея с мечтата си, вместо да рискувам да се разочаровам.
20. Ако ме попиташ дали ми харесва компанията ти, отговорът е „да“. Но ако поискаш да узнаеш дали мога да живея без теб, отговорът пак е „да“.
21. Търсиш адреналин във вените си, а забравяш, че в тях тече само кръв, нищо повече.
22. Достатъчно е да внимаваш; уроците сами идват при теб, когато си готов, и ако забелязваш знаците, винаги ще научаваш това, което ти е необходимо, за да направиш следващата стъпка.
23. Човек се сблъсква с два основни проблема: първият е да разбере кога да започне, а вторият — кога да спре.
24. Някои хора изглеждат щастливи, но те чисто и просто не се замислят по тази тема. Други кроят планове: ще имам мъж, дом, две деца, вила. И докато се опитват да ги постигнат, приличат на бик, който търси тореадора: реагират инстинктивно, втурват се напред, без да знаят къде е целта. Успяват да си купят мечтаната кола, успяват да си купят дори ферари, смятат, че в това е смисълът на живота, и никога не си задават въпроса дали наистина са щастливи. Въпреки това очите им са пълни с тъга, за която дори самите те не подозират, че носят в душите си.
25. По време на война човек е на границата между живота и смъртта; на другия ден може вече да не е жив. А който е на границата, действа различно.
