Ана Стоицев е студентка от София. Благодарим й за това много лично писмо, което тя споделя с нас. Ако и вие имате желание да ни изпратите материал, направете го тук.
Здравей, Любов!
Пиша Ти това писмо и си позволявам да се обърна към теб директно, тъй като въпреки че не се познаваме, аз имам чувството, че цял живот в очакването си съм те опознала толкова, че си станал част от мен...
Ти винаги си бил около мен, но винаги си оставал невидим, някак само загатнат в полъха на вятъра, шума на течаща река или стъпките на непознати, отекващи по улицата ми в летните нощи...
Признавам си, не винаги съм те обичала
Понякога си ми бил толкова черен, че сега като помисля, по-добре е, че не сме се били срещнали. Но това за това, Любов, от части вината е твоя. Виж, аз съм търпелива, чакането е нещо, отдавна разбрах, без което не може. Но ти злоупотреби с това мое търпение. Знам, че сигурно си бил зает да покоряваш света, да живееш свободен, да опознаваш, грешиш и мечтаеш, преди да решиш, че е време да ме срещнеш... Но, виж, през цялото това време аз бях сама. И имаше моменти, в които това така ми тежеше, че чувствах как губя почва под краката си, светът ми изчезваше, а аз оставах в тъмното и чаках, но напразно, Ти да ме спасиш.
Неведнъж съм си казвала, в пристъпите си на ярост, че не си ми нужен, че без теб ми е по-добре, че те мразя, че не искам никога да те срещам. После, разбира се съжалявах горко...
Смятам, че на този свят всяко нещо си има място и време, които са определени по начин, който в повечето случаи на нас ни се струва нелогичен, хаотичен, преждевременен или прекалено късен. В действителност, дали това е така, не знам... Но винаги съм си мислела, че когато му дойде времето, Ти ще се блъснеш в мен и ще ми подкосиш коленете, ще отнемеш дъха ми и ще ми го върнеш с целувка...
Често съм си те представяла
Идвал си при мен в най-различен облик. И, уви, смешното е, че все още не знам какъв цвят са очите ти. Дали си висок, чернокос или светъл, дали ръцете ти са големи и силни... Дали пиеш кафето си сутрин с цигара, слагаш ли захар... а мляко? Обичаш ли крем карамел? Ставаш ли рано или си поспиваш до късно? Обичаш ли кученца, а малки деца? Докосваш ли нежно или си малко по-груб, но все пак обичащ... Мисля, че е време вече да ми дадеш отговор за всички тези въпроси.
Не искам да изглеждам нетърпелива или че препирам нещата, но все пак, моля те, ако е възможно, свържи се с мен в най-скоро време, при първа възможност! Ще ти пратя писмото в бутилка от парфюм, надявам се да го получиш!
И все пак, ще те почакам още малко, защото, сигурна съм,
ЩЕ СИ СТРУВАШ!
