Едно от задълженията ни като жени е непрестанно да се учим да уважаваме себе си и телата си – независимо дали имаме големи или малки гърди, имплантанти или мастектомия.

Когато възприемаме гърдите си като източник на удоволствие за самите нас – освен като благодатен извор за храна на бебетата и като сексуален фетиш за мъжете - отношението ни към бюста и към тялото ни като цяло неминуемо ще се подобри.

Сещате ли се да преглеждате гърдите си всеки месец? Не го забравяйте, правете го с грижа, обич и нежност. Благодарете на бюста, гръдния си кош и сърцето, че са част от вашето тяло. Помолете ги за прошка, ако непрекъснато сте ги натоварвали с послания, че са прекалено големи, прекалено малки, прекалено отпуснати, твърде меки или неравни. После ги накарайте да разберат, че ги уважавате и приемате като достойни части от вашето тяло. Ако след седмица още си мислите, че гърдите ви са грозни, пак ги уважавайте – като акт на сила и смелост. Накрая жестокостта ви ще се смекчи. Не забравяйте, че мислите и чувствата имат физически ефект...

Това са част от съветите на д-р Кристиан Нортръп, акушер-гинеколог, експрезидент на Американската асоциация по холистична медицина, съосновател на Здравния център “От жените за жените” в Ярмът, щата Мейн в САЩ. Нортръп ни убеждава в своя бестселър “Женски тела, женска мъдрост” (изд. “Кибеа”, 2002 г.), че женското здраве изцяло зависи от средата, която ни заобикаля, от положението ни в нея и от начина, по който живеем живота си като индивиди.

“Вече знам как изглежда здравето – то започва да се гради от момента, в който приемем телата си”, така звучи най-фундаменталното й откритие. Нортръп цитира своя колежка – д-р Барбара Джоузеф, гинеколожка, на която открили рак на гърдата, докато кърмела третото си дете.

Д-р Джоузеф пише по време на лечението си следните препоръки:

-Бъди нежна към себе си
-Обичай себе си
-Бъди внимателна към себе си
-Грижи се за себе си
-Искай това, от което се нуждаеш
-Казвай “не” на онова , което не искаш

А д-р Нортръп съветва жените, претърпели мастектомия (хирургическо отстраняване на гърдата), да докосват белега си с почит. Това е вид признание за вашата жертва, вид свещенодействие.

Бренда Майлс, 40-годишна акушерка, чиято гърда е отстранена 19 години по-рано, пък разказва в същата книга, че още от малка е отричала яростно гърдите си. Причината - при раждането й очаквали да е момче и това й било натяквано многократно. Тя обяснява своя рак на млечната жлеза с хроничното си негативно отношение към женствеността си. Но когато ракът й рецидивирал за трети път, тя не помислила “да се бори” с него. Вместо това предположила, че има някаква причина, поради която тялото й го е създало, а това означава, че същото това тяло може да го излекува. Затова тя попитала рака си какво иска от нея. Отговорът бил: любов.

Отначало се уплашила, че ако го дари с любов, той ще започне да расте. Но след като размислила, разбрала, че любовта не кара рака да расте, а по-скоро помага на тялото да преобразува всяка аномалия. Когато позволила на любовта - към себе си и към другите - да извърши своята магия в живота й, ракът (а също и животът й) се преобразили. Тя оздравяла, трансформирайки (се) - приемайки и отдавайки се на любовта и женствеността.
Нима е толкова трудно да имаме милост към себе си, към собственото си тяло? Да го помилваме – всякак.