Изслушай детето си, идиотко! Или защо една майка започва да учи китайски

- Обуй си обувките, моля, и ела с мен навън да пуснем охлюва на свобода...

Охлювът се казва Спиди, с нас е от няколко часа и няма нищо общо с тази история.

 

Знам, че са мокри, защото няколко часа преди това тичахме в дъжда до магазина и обратно, а тя огласи квартала с викове „Чорапите ми, чорапите ми, чорапите ми са мокри...“.

 

 

Спорът с дъщеря ми продължава още няколко минути.

Поредните минути.

Поредният спор.

Не съм случила на дете (слава Богу и да му се не види), на което като кажеш „Донеси ми хляба“, то да отговори „Добре, мамо!“. Тя е на 7 г. и може да ми обясни каква би била скоростта, с която ще стигне до кухнята, ако разстоянието до там през коридора е 3,4 метра, Луната е във Водолей и вятърът духа от севрозапад... И по този начин да ми докаже, че аз самата ще стигна по-бързо до кухнята и по-скоро ще си донеса пустия му хляб. Спор, след спор... аргумент, до аргумента...

И тук кипвам. Аз, за която приятелка казва, че говоря толкова тихо, че понякога трудно ме чува... Чувам се сама как викам и сама си подскачам изплашено. Прекратявам мисия спасяване на охлюва Спиди и с глас на фелдфебел нареждам бързо да си мие зъбите и да ляга. ВЕДНАГА!

Беше събота вечер. Гледахме български филми, четохме „Пипи Дългото чорапче“, правихме си очила от фолио и зелена тел, бяхме планирали да стоим до 1 часа или поне докато клепачите ни сами не решат, че в хоризонтално положение им е по-добре... Но ето сега, като не слушаш майка си, вечерта ще е скучна, тиха, с преобладаващо ранно лягане и заспиване.

- Хайде да се сдобрим... – ми казва и стои пред мен с есенната си пижама, на която свитите таралежчета приличат на копчета с две дупки. Но и тези таралежчета нямат общо с историята.

Изслушай детето си, идиотко!

Прогърмя в душата ми - казаха го всички 7 жени, които живеят в мен. Едновременно.

Видях го татуирано на челото си.

Помирисах го във въздуха малко по-остро от прясната чубрица, която суша в ъгъла на кухнята.

Изслушай детето си, идиотко!

Само че, мила, майка ти не само, че не знае как е „Обуй си обувките“ на китайски, ами и наистина е идиотка понякога. Възрастните често правим тази грешка – искаме да се случи това, което сме решили, и то бързо.

Бързаме, защото така е по-лесно. По-лесно е, защото не губим време да изслушваме. Не изслушваме, защото ако чуем, ще се наложи и да помислим. Помислим ли, може да се окаже, че не сме прави. Окаже ли се, може да разклатим вярата в самите себе си.

Не те прави златоуст.

Не ти дава правомощия над аргумента „Защото аз така казвам!“

Със сигурност обаче трябва да те направи по-внимателен, фин, търпелив и отговорен за това, което показваш, за това, което изговаряш, за това, с което обясняваш...