Продължение

Освен палестинци в Йордания живеят още черкези, чеченци и бедуини. Малцинствата се различават чисто антропологически - петте хиляди черкези, дошли от Кавказ още през XIX век, са с бяла като мляко кожа, руси или черни. Бедуините - около 40 000, продължават да живеят като номади на палатки в пустинята. Кожата им е матова, а момичетата им са невероятно красиви - с изразителни светли очи, изрязани устни и бели зъби.

Никое от малцинствата не е поставено в зависимост - в държавния апарат има и бедуине, и черкези. Бедуинът, известен с гордостта си и с рицарската си душа, е истинско дете на природата. Най-уважаваната войскова единица в йорданската армия е Кралската гвардия на бедуините - в знак на признателност към ключовата им роля във войната за независимост срещу османците.

Царството на тукашните бедуини се нарича Вади Рум - тази дива пустинна долина ("на Луната") е едно от най-приказните места в света. Зиме я дълбаят порои, а летем от голите корита щръкват под бясното слънце отвесни скали в топло червено и жълто. Бедуините пасат козите, камилите и мулетата си и гощават в палатките си авантюристите с кафе, варено на пясък, а младите мъже са гръбнакът на легендарната "пустинна полиция".
Традиционното бедуинско кафе - "кахуе сада", подпомага доброто храносмилане, но в големи дози предизвиква сърцебиене. Поднасянето му е сложен и изтънчен ритуал, белег за изключителната гостоприемност на местните хора. Приготвя се от 1 чаша едро смляно кафе, 1 л. вода и 1 лъжица леко счукани зърна кардамон (арабите му викат хел); вари се дълго на слаб огън, прецежда се и се поднася без захар. Домакинът разлива от кован ибрик (в лявата ръка) кафето - тръгва от най-стария гост. Чашките, които предлага, са само 3. Той ловко ги раздава и събира една в друга с дясната си ръка, като долива отново на ония, които не са поклатили 3 пъти празния филджан в знак, че са пили достатъчно. "Кахуе сада" се сервира в началото и в края на яденето. Може да се смени и с "шай ал акдар" - силно подсладен зелен чай с джодженови листа, истински балсам в жегите.

Яденето, знае се, играе централна роля в живота на арабина - то е разточително и продължава с часове, в същото време е здравословно и вкусно, защото се готви се само със зехтин, а мазното свинско е табу. В прочутите арабски мезета преобладават магданозът, нахутът и пресните зеленчуци. Приготвянето на арабски хляб също е ритуал - т. нар. "кобз таабун" е тънък като чаршаф, теглят го като риза и го пекат върху чугунена плоча във формата на огромна гъба. Кръглите хлебни "покривки" се поднасят горещи на масата - всеки си къса от тях и замезва с хумус или с патладжаново пюре.

В кралството на хашемитите водата е злато. Има воден режим, но той не се усеща заради огромните резервоари по покривите на сградите, които подават ритмично вода в чешмите. Тя обаче не бива да се пие. Властите следят изкъсо как се използва водата. Само ако си министър, например, е разрешено да отглеждаш в двора си трева, защото за да я поддържаш, трябва да я поливаш, а това е скъп лукс.

Безработицата тук е сравнително висока - кралството няма нефт и затова минава за беден роднина на "тлъстите" си петролни братя, но пък добива фосфати в изобилие. Известна компенсация са приходите от туризъм. Незасегната от Арабската пролет, от революции, граждански войни и размирици, Йордания (заедно с Мароко) е една от малкото сигурни и затова модерни туристически дестинации с арабски адрес. Хашемитското кралство е златна жила откъм туристически забележителности. След белокаменния и хълмист Аман с неговите късноантични руини, типично ориенталски "даунтаун" и нови къщи като палати, следват светите места на Йордания: планината Небо, откъдето Моисей е видял
Обетованата земя и е издъхнал; селището Бетхани в долината на река Йордан, където Йоан Кръстител е живял и кръщавал и където според някои учени е кръстен Исус Христос.

По-нататък е Мъртво море - най-ниската точка на Земята, в чиито свръхсолени води живеят само бактерии, а телата не потъват. После иде Петра - изсечената в скалите столица на набатейците, един от най-изумителните археологически комплекси на античността. И накрая Червено море, едно от най-живите и топлите, с кораловите му рифове и над 400 вида риби.