Когато обича, човек вижда другия като през увеличителното стъкло - хубавите му страни са огромни, недостатъците – микроскопични. Проведохме малък, но особено емоционален експеримент с една двойка, който ни показа разликите в това как един влюбен мъж вижда жената до него и какво мисли тя самата за себе си.
Оказва се, че любовта трябва да носи очила или пък има най-ясния поглед. Кои сме истинските ние - това, което ни показва огледалото, или това, което се отразява в зениците на най-близките ни хора?
Избраната двойка е в интимна връзка от около 2 години. Зададохме на двамата едни и същи въпроси, свързани с външността на жената. Ето и резултатите.
Косата
Тя: Косата ми е тънка, бързо се цапа и няма никакъв обем. А и в момента пада ужасно много при всяко сресване или докосване. Харесвам единствено цвета й.
Той: Косата й е като лъчите на слънцето - много нежна. И не ти се заплитат пръстите като ги прекарваш през нея.
Усмивката
Тя: Не е точно нещото, с което ще впечатля човек.
Той: Усмивката е това, заради което се влюбих в нея.
Бюстът
Тя: Малки цици, какво да се прави! Със сигурност има и по-тежки случаи от мен обаче. Като цяло си ги харесвам, а и с хубав сутиен, нещата са съвсем добре.
Той: Бюстът й, ако го имаше, можех да напиша много неща... Но като видя зърната й как се подават под потника, направо полудявам.
Коремът
Тя: Слабото ми място – постоянно съм като бременна хлебарка.
Той: Коремът й е много твърд и стегнат, белязан, все едно всичките тренировки на света са се изсипали върху него.
Какво най-много ти прави впечатление у другия?
Тя: Секси латино визия! Прави страхотен секс и има уникални размишления по някои теми – простички и истински.
Той: Усмивката й ме побърква и цял живот няма да ми стигне да й се нагледам. Заради всичко изброено и заради куп други неща я обичам.
