Кога успя този самолет да полети в мрака с корема нагоре? Земята е станала внезапно небе. Долу нощната шир блести, обсипана със звезди, само не е ясно защо кръвта още не е нахлула в главата ми. После блещукащите съзвездия се оказват острови, обкръжени с бели ореоли насред океана. Електрическите им лампи ги правят като коледни гирлянди. Пръснати са на отделни купчинки - ту сгушени по няколко, ту самотни - докъдето погледът стига. Самолетът тръгва да каца право в океана и сякаш в последния момент стъпва на твърда земя. На Малдивите сме.

Малдивската република се състои от 1190 острова, пръснати из Индийския океан от двете страни на екватора по протежение на 823 км. Това са някогашни вулкани, погълнати от водата - стърчащите им шапки са заселени от поне 4000 години. 99% от площта на Република Малдиви (90 000 кв. км) е покрита от морето. Сушата е всичко на всичко 298 квадратни километра. Жителите са 213 000, т.е. това е най-малката азиатска нация.

Островите формират 26 естествени атола - пръстеновидни коралови образувания, които обграждат лагуна.

Думата "атол" е единствената, попаднала в английския

от местния език дивехи. 26-те атола се делят на 19 административни единици, като 20-тата е столицата Мале. Да се преброят малдивските острови винаги е било трудна задача - постоянно някои изчезват, а други изникват вместо тях. Само 200 обаче са населени, върху 64 има построени курорти (т.нар. острови-хотели), а останалите около 900 на брой са все още девствени и диви.

Най-големият остров е Ган - намира се на територията на атола Лааму и е дълъг цели 7,5 км. Ала повечето острови са не по-дълги от 1 км - с ослепително бели "брашнени" плажове, кристални тюркоазени води и фантастичен подводен свят, идеални за безделие и безметежна почивка.

Своеобразни "коридори" в кораловите рифове пропускат лодките до чистите и спокойни води на лагуната. Рифовете предпазват от ужасяващите морски бури, които югозападните мусони носят. Тук, казват, от април до октомври вали толкова проливно, че

дъждовете са като водна стена, в която може да се удавиш

в най-буквалния смисъл на думата. Затова и от декември до март е най-активният туристически сезон в островната държава. Температурата никога не пада под 24 градуса, но най-често е около 30-32. Слънцето е много силно и изгаря дори през облаците, тъй че с него трябва да се внимава. Винаги обаче духа разхлаждащ морски бриз - дори и в най-големите жеги.

Малдивите са раят на гмуркачите

Тук идват от цял свят най-запалените почитатели на подводното гмуркане - те представляват 90% от тукашните туристи. Само Червено море може да съперничи на Индийския океан по богатство на флората и фауната си. В топлите малдивски води се въдят над 700 вида риби. Подводните дълбини откриват един непознат, паралелен свят, напомнящ по причудливост и багри приказните дворци от "Хиляда и една нощ" на Шехерезада.

За начинаещите има идеални условия да се научат да се гмуркат, а някои туроператори дори предлагат едно- и двуседмични круизи на борда на традиционните тукашни лодки "дони" с извити високо над палубата носове, направени от дървото на кокосови палми. Авантюристите потеглят с необходимата им екипировка (компресор, кислородни бутилки, оловни тежести и т.н.) и под ръководството на печен гид се гмуркат с дни до най-трудно достъпните коралови рифове.

Макар малдивската култура да е много древна, малко археологически паметници са достигнали до наше време. Първите писмени свидетелства на местния език "дивехи" - върху дървени и медни плочки - датират едва

от 1153 г., когато островитяните приемат исляма

На прочутия скандинавски етнолог и археолог Тор Хейердал обаче принадлежи откритието, че Малдивите са били населявани още през 2000 г. пр.Хр. от народ, обожествяващ слънцето. Пак според него от 500 г. пр.Хр. до средата на XII век островите са били обитавани от будисти с индийски произход. Той намира и изследва много статуи със странни дълги уши, окичени със соларни дискове, които са типични за цивилизациите, почитащи слънцето. Открива и много камъни със соларни символи, подобни на тези при фараоните в Египет, в Месопотамия и древна Индия.

По-късно Малдивите стават нещо като световен банков резерв -

облите раковини каури, които се намират в изобилие по тукашните плажове, са били употребявани като монети в някои африкански и арабски култури.

От пристанището на Мале са потегляли десетки кораби, натоварени с тези раковини, за Гвинея, Бенин, Конго, Йемен, свидетелства през 1602 г. френският пътешественик Франсоа Пилар, "залостен" 9 г. на Малдивите след корабокрушение.

6 султански династии властват на островите след приемането на исляма

Местните обаче са хора свободолюбиви, с характер. На няколко пъти вдигат бунтове срещу чужди нашественици (португалци, малоазийски араби) и се освобождават. Били са британски протекторат, но никога не са имали губернатор. Първата им конституция е от 1932 г. и според нея
малдивците сами избират султана си. През 1968 г. султанът е отхвърлен чрез референдум и е обявена република. От 1978 г., та чак до ден днешен, неин президент е Маумун Абдул Гаюм - вече 25 години.

Едва от 1972 г. малката морска държавица приема туристи -

тогава са отворени първите острови-хотели Курумба и Бандос. Те представляват хотелски комплекси с бунгала с веранди към морето, пръснати нашироко из острова, с басейни и спортни съоръжения, с магазини, ресторанти и бар.От остров на остров туристите се придвижват, наемайки моторни скутери, които никак не са евтини.

Макар и млад отрасъл, туризмът е основният стълб на малдивската икономика. Все още обаче тукашните имат проблем със сървиса, вероятно това е свързано с особения манталитет на островитяните - те заникъде не бързат и е съвсем в реда на нещата да ти забравят на няколко пъти поръчката, например. "Малдивците не обичат да ги питаш за няколко неща едновременно. В такъв случай отговарят само на 1 въпрос", предупреждават дори местните туристически справочници.

Традиционният поминък тук е риболовът

Неплодородната почва и липсата на обработваема земя ограничават земеделието. Навън се изнасят главно консервирана риба тон и кокосови орехи.

Ислямът играе много силна роля в малдивското общество. Всеки петък местните се стичат за служба в джамията на Мале - огромен религиозен център, побиращ над 5000 души, строен през 1984 г. с парите на 5 арабски държави. Още на 5-6 години децата се научават да четат Корана на арабски. Всеки населен остров има свое ислямско училище.

Сунити по вяра, местните мюсюлмани не потискат прекомерно жените си - не ги задължават, например, да ходят забулени, нито пък им забраняват да се развеждат. Да се омъжиш и разведеш на Малдивите, оказва се, е изключително лесно. Куриозно е, че само през 1985 г. в Мале са регистрирани 2228 женитби и 1928 развода.