Музата на Дейвид Линч

"Криста Бел изглежда като мечта и пее като мечта. И мечтата се превръща в истина" – тези ласкави думи, отправени относно едно от музикалните явления на небосклона през последните години, идват от не кого да е, а от богоподобния Дейвид Линч. Това ни накара да се срещнем с нея и да разберем какво толкова в Криста Бел е възбудило интереса му. Оказа се, че пред нас стои повече от пораснало момиче...

Как стана музикант?

Открих интереса си към музиката в много ранна възраст. Майка ми е певица и музиката е комфорт и лечител за мен откакто се помня. Когато бях много малка, майка ми се омъжи за композитор, който беше и инженер, и двамата отвориха звукозаписно студио. Заобиколена от музика и в среда, в която всеки ден се създава музика, съвсем естествено за мен беше да стана музикант.

Спомни си кое беше първото нещо, което ти оказа истинско влияние?

Майка ми и нейната страст към поп музиката и музикалния театър. Отивах с нея на репетициите и представленията, в които участваше, и виждах, че когато е на сцената, сияе. Изглеждаше пълноценна и вдъхновена, обичах да я виждам по този начин. Иначе първите записи, които си купих, бяха "Thriller” на Майкъл Джексън, "Our Lips Are Sealed” на Go-Go и “Rainbow Connection” от филма за "Мъпетите”. Странна колекция, нали? Като свое първоначално музикално влияние бих искала да спомена и саундтрака на "Туин Пийкс”. Бях толкова очарована от своята собствена интуитивна реакция към музика, която продължава едва две минути! Това събуди убеждението ми, че музиката може да притежава мистериозни сили.

Любимите ти артисти?

Толкова са много, че не знам как да отговоря. Артистите, които наскоро открих, че обичам, са Lewis Taylor, Ane Brun, Glasser и Active Child.

Какво е най-силното ти вдъхновение днес?

Иновативните артисти, които са намерили начин да направят живота малко по-добър, намирайки баланса между персоналната и артистична идентичност. Във времена на необуздана и комерсиална индустрия това вдъхновява и ми дава силите и надеждата, че с упорита работа, позитивна нагласа и мислене в бъдеще време, мечтите ми са осъществими.

Можеш ли да си спомниш за най-откаченото преживяване, което си имала?

Животът ми е изпълнен с луди и невероятни моменти – един от тях е и срещата ми с Дейвид Линч. В нощта преди нея бях толкова нервна, че не можах да спя и се наложи да взема приспивателни. Получих алергична реакция от хапчетата и се покрих с червени обриви от глава до пети. Бях отчаяна, мислейки си, че пропускам шанса си с Дейвид. За щастие обривите изчезнаха навреме, но на срещата отидох под въздействие на хапчетата и изтощена от недоспиване. В един момент осъзнах, че съм пред къщата на персонажите на Бил Пулман и Патриша Аркет от "Изгубената магистрала". Само това беше достатъчно налудничаво, за да ме изкара извън кожатата, да не говорим в комбинация с разклатеното ми състояние. Не бях в състояние да осъзная какво ми се случва, а Дейвид отвори входната врата със запалена цигара в устата си и огромна усмивка на лицето си. Поех глътка въздух едва, когато той произнесе: "Хей, Криста Бел!" и ме прегърна. Иска ми се да ти кажа, че оттам-насетне всичко беше нормално, но не е така...

Разкажи ми всичко любопитно за работата си с Дейвид Линч около първия ти албум?

Страхотно е да работиш с Дейвид – той е всичко онова, което търсих от един продуцент и сътрудник. Дори и след всичките тези години, все още понякога се удивявам колко щастлива съм, да го познавам и да работим толкова добре заедно.

Какво е чувството, което искаш да споделиш с музиката си?
За необозримите мащаби на човешкия опит.

Като артист не може да нямаш някакъв водещ лайтмотив?
Способността на изкуството да пресъздаде божественото женско начало и дуалистичната му природа.

Настоящите ти проекти?

След всичките години, които ми отне създаването на дебютния ми албум "This Train”, в момента съм изцяло фокусирана върху турнето в негова подкрепа. Паралелно с това с бандата ми Black Book Angel записахме нови неща и в най-скоро време предстои да ги споделим с вас.

Какъв тип песни се опитваш да създаваш?

Давам всичко от себе си, за да създавам песни, които носят трансцедентални моменти. Песни, които са стимулиращи по някакъв начин и ти помогат за изпиташ емоции, които пренебрегваш в ежедневието си. Опитвам се да се създавам песни, които събуждат нещата в нас.

Откъде намираш идеите си за песните?

Харесва ми да мисля, че не аз намирам идеите, а те намират мен – посред нощ или докато шофирам.

Проектът, за който мечтаеш?

Да изпея една красива песен в един красив филм.

Най-големият ти недостък?

Флиртът с красиви и талантливи музиканти. Горката аз.

Религиозна ли си и кой е богът на Криста Бел?

Имам религиозното съзнание да бъда състрадателен и отговорен човек. Не винаги го афиширам, но е заложено във всичко, което правя. Вярвам в посланията, които като пророк и учител ни е оставил Исус Христос, но независимо от това не съм християнка. Вярвам в силата на позитивното мислене и нагласа.

Какво мислиш за края на света?

Вярвам, че подобно на всеки един "край", това ще бъде преходът към едно по-дълбоко съзнание и се надявам, че това ще напомни на хората колко важно е да се вглеждат в себе си и да ценят човешкия живот. Както знаем, за твърде много хора краят на света ще бъде облекчение и именно това намирам за тревожно. Всеки ден е такъв дар! Ако трябва да измислим края на света, за да оценим величието на настоящето, нека така да бъде.

Как мислиш, че европейската публиката приема Криста Бел в сравнение с щатските фенове?

Всичко, което мога да кажа е, че Европа ме възприема по начин, какъвто още не съм почувствала в САЩ и аз не знам как точно да го обясня. Винаги съм усещала, че в Европа ще бъде малко по-лесно, отколкото в САЩ, но финално се убедих в това по време на първото ми европейско турне през миналия месец. Публиката на първия ми концерт в Лондон бе много по-голяма, отколкото на премиерата на “This Train” в родния ми град. Това означава много за мен.

Как мислиш, че поп културата ще се промени през 2050 г.?

Все още се опитвам да разбера днешната поп култура!

Препоръчай няколко нови банди или музиканти.

Oбичам музиката на Triple Cobra. Харесвам също и Charli XCX. Току-що открих Patrick Wolf – мисля, че е чудесен.

Няколко стари банди или музиканти.

Jocelyn Montgomery, Tosca, Ana Moura, David Sylvian, Julie London, Django Reinhardt, Peggy Lee, Astor Piazzolla.

Уебсайт.

abraham-hicks.com

Филм.

"Последно танго в Париж" на Бертолучи.

Книга.

"Return of the Bird Tribes" от Кен Кери.