Няколко дни от тогава, а аз още съм под впечатленията на концерта на виртуозните изпълнители пианистката Виолета Попова и цигуларя Мичо Димитров в Етнографския музей в Пловдив. Техните великолепни изпълнения поставиха началото на тазгодишния Международния фестивал на камерната музика.
Тръгнах към Пловдив в края на работната седмица с предварителни очаквания, че ще се насладя на гениално изразено чувство, претворено в музика. Така й се оказа. Емоциите, които изживях, преминаха едни в други и остана спокойствието, удовлетворението и вярата в силата, и смисъла на изкуството. Изключителната бодрост, която ме беше обзела след концерта, беше достатъчна, за да шофирам още веднъж 120 км, този път обратно към София.
Така реших да се фокусирам върху
музикотерапията, като един от алтернативните лечебни методи
От незапомнени времена по нашите земи е ходел и лекувал с музиката си Орфей. Днес съществуват немалко научни трудове за ефекта на музикалните произведение върху човешката физиология. При активна музикотерапия човек сам възпроизвежда и импровизира мелодии чрез музикални инструменти или пеене, за да се успокои или да стигне до освобождаване от пренапрежението, чрез изживяване на катарзис. С подходяща музика може да се понижи кръвното налягане, да се забави пулса на сърцето, човек да се отпусне и да заспи, и обратното - динамичната, мажорната, бравурната музика ще усили мускулния тонус, ще повиши кръвното налягане, ще учести пулса на сърцето, дори ще повиши работоспособността и концентрацията на човек.
По-широко се прилага пасивната музикотерапия
по различни методики. За целта седнете в удобен фотьойл или легнете. За да се изолирате от околния шум, изключете телефоните и слушайте музиката на слушалки. Отпуснете постепенно всички мускулни групи на тялото и главата. Контролирайте дишането си така, че то да стане равномерно и спокойно. Не анализирайте музиката. Възприемайте я чувствено, сякаш тя протича през вас.
При депресивно състояние изберете „Мечтание” от Шуман, „Аве Мария” от Шуберт или „Славянски танц” №2 от Дворжак. Сред любимите мелодии, които освен емоционалното си въздействие, оказват релаксиращ и успокояващ ефект са: „Сантиментален валс”, „Баркарола” и „Анданте кантабиле/за струнен квартет” от Чайковски, „Нощна серенада/втора част за струнен оркестър” от Моцарт, „Лебедът” от Сен - Санс. Срещу сексуална немощ подходящо е „Болеро” от Равел. За нормализиране на съня и паметта - сюитата “Пер Гюнт” на Григ.
Обезболяващият ефект на музиката е прилаган от стоматолозите
при хирургични манипулации върху алергични пациенти, а от акушер-гинеколозите - по време на раждане. Тази музика и звукове възпроизвеждат най-често шумовете на океана или шума край водоскоци.
Човек сам много добре може да разбере от коя музика се чувства най-добре и да си я осигури. Формите са много, начините също. Подарете си и вие любимата, хармонизираща, носеща ви радост, здраве и прекрасно изживяване музика.
С удоволствие ви поздравявам с това изпълнение на Мичо Димитров и Виолета Попова:
