Греховно лято – история пета
Беше едно от онези лета, за които няма да разкажеш на децата си. Най-малкото за да не им подскажеш начин как да лъжат теб самата.
Почивахме с голяма компания на Китен – приятели, състуденти, познати... Голямата лудница, с която винаги е весело, но и често се карате, защото един иска на плажа, друг да спи, трети на дискотека, четвърти само на бар. И докато се организирате къде ще ходите тази вечер, почти ти писва и си готова да се откажеш изобщо да излизаш. Аз определено исках всяка вечер да сме в онзи бар на плажа, с дървените плотове и цветните знаменца по края. Имаше един барман, с който се запознахме една вечер... нали се сещате, от онези вечери, в които барманите го раздават психотерапевти. Изслушват пийналите девойки, усмихват им се и току пуснат някоя житейска мъдрост, с която да я впечатлят.
Естествено, нямаше как да навия компанията всяка вечер да сме там. 2-3 пъти дори ми се случи да отида там сама, след като тайфата вече се беше прибрала и допиваше последни бири на терасата.
Страхувах се да не реши, че му се натискам. Но мисълта, че така и така няма да се видим повече след почивката, ми даваше смелост.
Седях на бара срещу него, говорехме си, когато не беше пълна лудница, подавах му празните чаши или му посочвах някой, който се опитваше да привлече вниманието му, за да си поръча, а той не го виждаше. В късните часове, когато хората се разотиваха, или пък заспиваха някъде по пуфовете или на дюните, сядаше срещу мен и си говорехме. Дълго и смислено (доколкото умората му позволяваше).
Щеше да изкара целия сезон на Китен, а аз имах само седмица и 3 дена да се насладя на компанията му.
Купувах бутилка евтино вино или той правеше коктейли в пластмасови чаши и отивахме на пясъка с едно одеало, което стоеше на хладилника, зад бара. Естествено, не минаваше само с разговори. Лято, хормони, алкохол... всичко в нас бушуваше!
Никога не правихме секс без презервативи! Все пак знам колко отзивчиви на женското пърхане с мигли са барманите!
И макар Краси да беше по-различен от всички останали, аз си знаех – всички мъже в началото са по-различни. На втората седмица всички от компанията вече открито ме подкачаха, че съм влюбена. Да, май наистина бях! Глупаво! Но... какво да се прави.
Последният ден от почивката ни беше смазващ за мен. Чувствах се ужасно. Физически пътувах към дома, но душата ми, сърцето ми, всичко мое остана в Китен. При него. Следващите седмици продължаваха да са ужасни. Уж е лято и трябва да се наслаждавам на почивката си от ученето, но ми беше много тъжно. Една приятелка предложи да се разсеем, като отидем на нейното село при баба й. Чист въздух, вкусна храна, няма нужда да си оправяш леглото... В мига, в който се съгласих, ми хрумна гениалната идея, че мога да използвам повода, за да отида пак на Китен. Кой ме знае дали съм на село, или на морето?! Само трябваше да я уговоря да бъде дискретна и да ме прикрива. А за това нямаше никакъв проблем.
И така отново нощен влак, трепет и нетърпение. Кревата ми при бабата може и да остана празен, но Краси щеше да е в моето легло поне за седмица. Отново! Лудост е, знам, да лъжа родителите си, но не беше уместно да им разказвам. Хем осъзнавах, че едва ли ще се получи сериозна връзка, хем не ми се искаше да разбират за летните ми забивки. Отличничката на випуска не прави такива неща! Или поне родителите й така мислят.
Прекарахме още една незабравима седмица. Живях в квартирата му, спях в леглото му, пиех от чашата му за кафе... Такова безметежно време не съм имала никога през живота си. От време на време звънях на родителите си и им разказвах какви страхотни мекици ни е правила за закуска сутринта баба Мара и как сме обрали джанката на съседа. Качвах снимки на тревички и калинки във Facebook, за да поддържам илюзията, че съм на село. Понякога нарочно стоях с потник на плажа, за да придобия селски тен. Нямате си и на представа колко изобретателни могат да бъдат в лъжите си жените, когато искат да намерят време, за да са заедно с мъж.
Определено и двамата бяхме захапали въдицата. Но дойде краят и на тази седмица. Колкото и да ми беше трудно, времето си минаваше... Дойде и първия учебен ден, а с него се увлякох и в нови занимания. Времето и лекциите поизтриха силните ми чувства, но чувства останаха...
