Обичаме да получаваме, четем и споделяме хубавите ваши текстове. Във времена, в които условията на повечето игри с награди са - Харесай и сподели, ние искаме да ви върнем в хубавите ви времена и да ви накараме да пишете. Да, точно така - не искаме да сме посредствени! 

Историята на Александра Пиронева разказва за различните нюанси на Свети Валентин и за това, че съдбата си знае работата. И ако ти е писано да срещнеш любовта, това ще стане, та дори и малко позакъсняла - за вечерно рок изпълнение или с цели 14 години. 

 

"Плашех се от датата 14 февруари, защото беше свързана с много болезнено изживяване и началото на края на дълга връзка с вече бившия ми съпруг. Исках на Свети Валентин да се откъсна от ежедневието, да бъда весела и безгрижна, за да не си спомням отминалите неприятни моменти. За нещастие, празникът се падаше през седмицата и нямаше как да организирам повече хора, поради служебните им ангажименти, но въпреки това с моя добра приятелка не се отказахме и успяхме да си вземем 2 дни отпуска в средата на февруари.

Избрахме си дестинация Велико Търново - града, където няма напред и назад, а само нагоре и надолу. Обиколихме централните улици, посетихме много приятен ресторант с гледка към Царевец, а вечерта решихме да излезем за по питие и да почетем празника на любовта.

Случайно попаднахме в малък рок клуб, който впоследствие разбрахме е най-емблематичното заведение в града. Персоналът се държа изключително учтиво, въпреки ранния час. Обясниха ни, че ще има група, така че, ако сме любители на живата музика, сме попаднали на правилното място. Взехме си по бира и загледахме как музикантите настройват инструментите за предстоящото участие. Заговорихме се с тях, понеже все още бяхме единствените нетърпеливи посетители. Заведението постепенно се напълни, програмата трябваше да започва и в последния момент се появи закъснелия вокалист.

Качи се на сцената готов за шоу и в първия миг когато го видях не повярвах на очите си. Гледах ученическата си любов забравена напълно през изминалите 14 години.

Той също ме гледаше и когато слезе от подиума, дойде при нас очевидно приятно изненадан. Разказах му за случайното ни посещение в този рок клуб и как не съм имала представа, че вечно закъсняващият вокалист, от който колегите му успяха да ни се оплачат, е всъщност Данчо - Джубокса, с когото се целувах в междучасието. Уговорихме се за ранна среща на другия ден и разходка до крепостта.

Когато на сутринта се видяхме, не успявахме да се наговорим за всичко случило ни се през последните 14 години. Разказах му за проваления си брак, на който се дължеше моето желание за бягство от спомена за Свети Валентин. Докато слизахме от Царевец, еднакво щастливи от прекараната сутрин, Данчо ме хвана за ръката и в този момент разбрах, че това е бил най-романтичният 14 февруари в живота ми - денят, в който намерих изгубената си любов."

С нетърпение чакаме и вашата история!