На какво мирише есента? Кестени, загниващи ябълки, лютеница, леко бълбукаща върху печка на дърва на двора… И, разбира се, най-важното и ароматно – печени чушки. Представяте ли си есен без онзи вълшебен аромат, който се отделя от зеленчука, когато огънят облизва тялото му. Ципата покафенява, свива се и в един момент със съскащ звук се спуква.
Вариант 1
Съседът пече чушки в стар чушкопек. Може да го чуете през тънките панели как пуфти, защото в чушкопека могат да се съберат само 2-3 чушки и той вече час се поти около нагорещения уред. Чушките в найлоновите червени мрежи, купени от зеленчуковата борса, му се струват цяла планина. Дали ще свърши преди да започне мача… Студена бира, под климатика на дивана и дистанционното в ръка. Да, ама не. Той чушки пече. А изпод ръцете на жена му подрънкват стъклените буркани, които мие на чешмата. Ще смели от чушките за лютеницата. Ще нареже малко, за да вакуумира в буркани. По рецептата на Ленчето от 3 етаж винаги се получават. Няма нито един бомбаш.
Вариант 2
На село пекат чушките върху стара печка „Циганска любов”. Може денят още да е топъл, но това не пречи огънят да е стъкмен и печката да бумти. Ако няма печка, задължително има огнище и почерняла ламарина върху него.
Баба с цветна престилка се върти около печката и обръща чушките с голи ръце. Около нея подскача седемгодишно момченце с коса, изсветляла от слънцето и загорели рамене. Остават му още няколко дни преди да стане първокласник. Сегашната му свобода е с аромат на печени чушки. Скоро ще дойдат родителите му, ще съберат дрехите му, ще натоварят колата с щайги с буркани и ще отпътуват за града. Само котката се е свила на кравай и нито иска да помага, нито чака някого.
Бабата бели готовите чушки и не дава на детето да пипа, за да не се опари. Въпреки това и малкия успява да очерни ръцете си с прегорелите люспи от чушките.
Помощта му е неоценима, когато трябва да се подреждат чушките в буркани. Само неговата ръчичка влиза през тесния отвор. Оцетът, чесъна, аспирините… Без тетрадка с рецепта, баба си знае.
Вариант 3
30-годишна жена подрежда прецизно чушките в тава и я бута във фурната. Керамичният й плот трудно би понесъл зеленчуковата атака. След около 30 минути печене на режим с вентилатор, обръща чушките с щипка за спагети. Лесно й е да си купи замразени печени чушки от магазина, но обича да готви и сама приготвя част от зимнината си. Държи на здравето си и внимава какво яде. Не, не е маниачка на тема здравословно хранене. Не яде само зелени кълнове и не побутва с досада мазните парчета месо. Но обича качествената и питателна храна, домашното прясно мляко, доматите, отгледани в градината на леля й, прясното телешко месо и цветя, купени от бабите на пазара.
След като чушките са се изпекли и от двете страни, ги пъха в найлонова чанта и я връзва на възел. Оставя ги 20 минути така, за да се задушат, а след това, без изобщо да я е грижа за френския й маникюр, започва да ги бели. Внимателно, прецизно, докато слуша на DVD-то как Найджъл Кенеди изпълнява „Йовано, Йованке”.
Обелените чушки нарежда в найлонови пликчета и после във фризера. По 13 в едното – 10 й се виждат малко, 14 – много. 13 са перфектни за вечерята на нея и приятеля й, а и това е любимото й число. Когато ги извадипрез симата, може да ги панира, да ги залее със зехтин, да ги забърка на салата с малко краве сирене…
Време е за печени чушки.
