Не е рядкост, дори често срещан феномен е,
да има второ, трето, даже четвърто, поколение артисти, музиканти, писатели, лекари, художници, архитекти и т.н. В тази връзка, ще се опитам да намеря отговор на въпроса: Доколко удовлетворени и успешни в живота си могат да бъдат хората, наследили професията на родителите си?
От векове и в науката, и във всички сфери на обществото
се спори дали талантът се наследява, т.е. дали се предава генетично или е плод на семейната среда и възпитание. Фактите сочат, че децата ни идват на този свят с талантите, записани в генетичната им памет.
Всяко дете е извор на хиляди възможности
То е унаследило дарбите на хилядите поколения преди него. От семейната среда, от родителите най-напред, а след това от училището, зависи коя от тях ще се развие. Обстановката и отношението на близките и заобикалящите малчугана са отключващите условия, които дават възможност на малкия човек да срещне и да изяви таланта или талантите си.
Не бива да отричаме обаче,
че талантът може да бъде създаден и благодарение на силно и благородно желание, упорит труд и всеотдайност. Така неговият създател и носител се превръща в родоначалник на даровити поколения, носещи вече генетично закодирания талант.
Много известни личности,
поели по родовите стъпки, признават, че професионалният им избор не е бил труден, нито пък лесен, а просто предопределен. Но изтъкват труда, който са положили, за да развият способностите си. И наистина, успехът при тези личности като че ли понякога идва дори по-трудно, тъй като сравнението с именития предшественик е винаги съпътстващ кариерата, затова е и трудно да се избяга от него. Въпреки че "крушата не пада по-далеч от дървото", "голямото дърво винаги хвърля дебела сянка".
Идва и друг въпрос:
Има ли граници в намесата на родителите върху развитието на определени качества у тяхното дете и докъде трябва да стигат те? Истината е, че подтикването и предаването на професия не бива да се превръща в самоцел. Непременно, на всяка цена да изискваме, да настояваме наследника ни да тръгне по нашите стъпки – това вече е болна амбиция. В тези случаи има опасност детето, което не притежава нито таланта, нито склонностите на родителите си, да се превърне в комплексиран и неудовлетворен от живота и себе си възрастен. В повечето случаи подобни личности сами се отказват от натрапените им професии и се отдават на заниманията, които са им присърце.
Наша родителска отговорност
е да се постараем да събудим, подпомогнем, упътим и развием максимално спящите в детето ни таланти. Естественият избор ще дойде с възрастта, и когато рожбата ни я достигне, сама ще реши накъде да тръгне. Защото тъкмо личният, а не натрапеният, избор на професия, обичана и даваща смисъл на живота му, ще го направи пълноценен и щастлив човек, успешен и удовлетворен, полезен на себе си и на обществото.
