Олимпийската шампионка от Токио Ивет Горанова добави бронз от световното по карате, за да оформи най-успешната си състезателна година. И съвсем логично си пожела да стане Спортист номер 1 на България за 2021 г. Преди участието си на световното тя разкри малко повече за себе си, за сeмейството, както и за мечтите си и за това къде вижда мястото си, когато приключи с активната състезателна дейност.
"Още, когато бях малка и като видя една жена с униформа, с шапката, с очилата и много ми харесваше – нещо отвътре започваше да ври. Още тогава усещах, че имах такова желание да съм по същия начин. Много повече ме респектираха жените полицайки, отколкото мъжете. Мисля, че това ще е моята професия и ще ми допада", каза тя.
Ивет споделя, че в последните месеци, откакто спечели олимпийската титла, много от мечтите й се сбъдват бързо и за кратък период. "Дори в едни моменти се замислих как точно на мен ми се случва всичко хубаво и което съм искала, ми се сбъдна и когато получих покана да стана част от МВР, останах много изненадана и радостна, но все още не бях на 100% сигурна, защото имах, и все още го имам, това колебание и лек страх – дали ще се справям с тази работа, защото не е малка отговорност. Да, аз се занимавам половината ми живот с карате и да бъда инструктор по бойно-приложна техника е част от моята работа, от моите неща, в които аз съм най-добра, но имам леко притеснение – дали ще мога да дам сто процента на хората, които ще обучавам. Освен уменията, аз искам да ги науча точно на това, което мен са ме научили –
да вярваш в това, което правиш и да нямаш никакви съмнения в себе си и да имаш самочувствие, защото на нас българите в много от спортовете ни липсва точно това – самочувствието.
Олимпийската медалистка смята, че при нея нещата винаги се случват по трудния начин. Спомня си, че майка й е била против спортното училище. Ако не беше се получило с карате, Ивет щяла да избере училището с народни танци, защото й харесват и се чувства добре, когато танцува.
"Ганкиното ми е любимо. Много обичам, въпреки че ние много хора не играехме, имахме си специални танци, представления, концерти. Дори в Турция съм ходила".
По-голямата сестра на Ивет също е тренирала карате. Дори са играли една срещу друга и Ивет все падала от нея. „Аз не й казвам како, въпреки, че е по-голяма от мен. Никога не съм й казвала како, а тя по едно време се опитваше да ми го налага, но не й се получи, но наистина искам да й благодаря за всичко, което дава за мен.“
Какво ни сподели за сестра си чуйте тук:
Ивет жадува за повече време със семейството си. "Имам доста моменти, в които усещам една липса на моето семейство, на моите приятели и ми се иска директно да си хвана багажа и да се прибера вкъщи – просто да поседя няколко дни, да не мисля за нищо, да си прекарам времето с тях. Рядко ми се отдава тази възможност и те дори някой път се чувстват пренебрегнати, че нямам време да отида и да ги видя".
„Изключи мозъка си, включи сърцето си!“ е фраза, която треньорът й постоянно повтаря. „Дори и аз самата си я повтарям на ум, защото аз съм емоционален състезател и действам със сърцето, а когато започна да се притеснявам и започна да мисля - това започва да ме саботира и да ми играе лоша шега. Мислите ми, мозъкът започват да ме отдалечават от победата, затова казвам сама на себе си – "Изключи мозъка си, включи сърцето си". Когато играя и действам със сърцето си, винаги ми се получава.“
Тази вечер Ивет Горанова е гост в "Шоуто на Николаос Цитиридис".
