След тежките удари на съдбата вселената на актрисата Деси Бакърджиева има нов център - малката ѝ дъщеря Вивиан. „Защо да не съм усмихната? Имам две прекрасни деца - най-прекрасното бебе на света и една изключително умна, помагаща дъщеря“, казва актрисата в предаването "Преди обед".
За решението си да има второ дете Деси споделя: „Много е хубаво, когато една жена реши да има второ дете на една по-зряла възраст. Зад тези думи стои щастието от малките неща - не само защото осмисля ежедневието ѝ, но и защото така може да обърне повече внимание на детайлите, на радостта от това да наблюдава „как това прекрасно същество расте и се развива.“
Когато двама души се обичат, най-смисленият завършек на тяхната връзка е да имат дете, смята актрисата. Така след съвместното желание на Деси и Филип на бял свят се появява малката Вивиан.
„Животът винаги ни поднася изненади, решим ли да си правим планове за него“, споделя Деси. Трудно ѝ е да говори за радостта от бременността, защото в същия момент тя губи Филип - ученическата ѝ любов и баща на Вивиан.
„Журналисти ме упрекваха - „дете не се крие“. Някой питал ли ме е всъщност аз дали съм го крила и дали съм била физически способна да споделя тази радост, при условие, че ми се е случило нещо ужасно?!“, задава въпрос актрисата.
След тежките шамари, които получава от живота, Деси споделя, че има стимул да ги понесе и казва, че не е единствената, която минава през трудности. „Рано или късно, може би, аз ще се върна към тази болка, защото сега нямам право въобще да имам такива мисли.“
Актрисата смята, че да бъде силна е естественият ход на нещата. За нея да си силен означава „да не се поддаваш на депресии, на отрицателни емоции, на това да не се предаваш, когато се сблъскаш с елементарни проблеми от ежедневието и в отглеждането на Виви“. Споделя, че за нея изпитанията са за хора, които могат да ги преживеят отново, да надскочат болката и да се усъвършенстват.
Деси днес говори с усмивка за предизвикателството да бъдеш самотна майка на 24 години. Казва, че в такъв период човек не може да се остави на течението: „Трябва да действаш, трябва да правиш нещата така, че всичко да се случва както трябва, доколкото е възможно.“
„Като завърших ми се случиха най-хубавите неща за един актьор“, откровена е актрисата. „Поканиха ме в Народния театър, в една от най-прекрасните тогава постановки на Мариус Куркински – "Кралят елен", обиколихме толкова места, пяхме в Петербург, взехме първа награда“ и в този момент забременява с пъравата си дъщеря. Потвърждава думите на Деси Стоянова, че това е „груба спирачка на кариерата на жената“ – „изведнъж всичко изчезва и остава само детенце“.
Разочарованието на Деси Бакърджиева е било голямо и за нея кошницата с надеждите е била напълно празна. „Единственият начин е ти сам да напълниш тази кошница“, казва актрисата. Тогава си дава сметка, че първото нещо, което трябва да направи, е да остане в реалността и да се научи да разчита само на себе си. С усмивка на лице споделя, че трудностите се превръщат в умения – „вече мога да пробивам с бормашина, да лепя плочки, да боядисвам, сама си сменям крушките“.
„На моменти се чувствам много сама“, откровена е още тя. Очакванията ѝ за хубаво семейство, за взаимна помощ, за продължаване на кариерата ѝ и че детето ѝ ще расте в нормално семейство – с мама и тате - не се оправдават.
Деси казва, че няма приятели и когато става въпрос за действия и дела това си проличава най-много, защото „се покриваме“. „Когато и двамата ми родители се оказаха с много тежки заболявания, буквално имах нужда да намеря правилните лекари… всъщност аз ги открих сама“. Пита се къде са били онези, които са ѝ казвали „веднага ще ти помогна“.
Актрисата споделя, че родителите ѝ и помагат. В състоянието, през което преминават, те са „много силни духом хора“, а Деси се надява по-дълго време да бъдат с нея - „аз вярвам в това, че те ще се оправят“.
На ръба на човешките възможности, с понасянето на толкова удари от съдбата и въпреки това с образ на непоклатима жена, Деси казва, че човек трябва да бъде верен на себе си и това е нещото, което всеки един човек трябва да осъзнае. „Ако ти се обичаш, ако ти помагаш на собственото си развитие, ако ти решиш да бъдеш силен – това е възможно“.
Приликите с дъщеря ѝ са видими, но Анна-Мария е „по свой начин различна“, тя е „абсолютната индивидуалност“. Деси искрено се надява дъщеря ѝ да не е била лишена от нищо. „Хубавото е, че с нея успяхме да отидем на много различни места по света“, споделя актрисата.
Радва се, че Анна-Мария е изключително целенасочена за възрастта си и има невероятен талант да рисува – „искрено се надявам да се насочи в нещо, което е свързано с рисуването, с дизайнерството“.
Деси споделя, че не очаква обаждане за „работа“, защото има най-хубавата работа на света – да си гледа детето. „Живеем в материален свят“, коментира тя и сподели, че да купиш храна на детето си не става с усмивки и с „ние се познаваме“, а с пари. Благодарна е, че има сестра, която много ѝ помага – „ако не беше тя, аз нямаше да се справя“.
Пред себе си Деси иска да види, че децата ѝ растат щастливи, имат нужното внимание, че не са лишени от нищо и че са възпитани добре. За себе си актрисата казва, че е била щастлива съвсем наскоро, „когато видях, че на Вивиан ѝ пораства първото зъбче, тя го показваше с езиче и се смееше“.
