Наскоро попаднах на статия за цветовете,
в която се твърдеше, че съвременните медици, благодарение на многогодишни изследвания и експерименти са стигнали до извода, че отделните цветове (или определена комбинация от тях) влияят върху, или по-скоро направо предизвикват, някои биохимични реакции в организма и дори директно стимулирт цели участъци от мозъчната кора.
Интересен факт е,
че стимулацията на сетивата с различни цветове като метод за лекуване на душата и чувствата е била известна още на древните цивилизации. Лечителите са знаели, че цветовете както основните, така и в определено съчетание, въздействат благотворно върху настроението и поведението. В резултат главният мозък разпорежда изработването на хормони, които въздействат на почти всички жизнени процеси. На цветотерапия се поддават и обмяната на веществата, и сънят, и апетита, емоциите и настроението дори.
Светлите, по-интензивние цветове
със сигурност зъреждат с въодушевление и добро разположение на духа повечето от нас. И все пак, нюансите и багрите, които работят за доброто ни самочувствие според учените, са онези, подбрани не според сезонната мода, а според индивидуалния темперамент.
Ако сте силна, властна
и с по-твърд характер личност и обичате предизвикателствата специалистите психотерапевти биха ви посъветвали да носите дрехи с цветовете на зимата – червено, черно, тъмно синьо.
Ако пък сте по-чувствителни и сантиментални
облечете фините и нежни нюанси на лятото, приглушени и ефирни – розово, коралово, лилаво, светло синьо или бяло.
Ако сте уравновесени, сигурни и спокойни,
за вас са наситените пастелни цветове на есента – кафяво, оранжево, маслено зелено, бежово.
Ако пък ви определят като жизнерадостен,
темпераментен и енергичен човек – смело носете яркото и искрящо пролетно оперение – жълто, цикламено, ябълково зелено.
И така,
хармоничното съчетаване на вътрешната нагласа и духовния мир с подходящия цвят облекло, според психолозите, е една от тайните на доброто настроение.
Всъщност, знаете ли,
каквото и да си говорим за психолози, изследвания, учени и все в този дух, има нещо, което мен лично ме прави много щастлива. И това са цветните хора. Не сивите, не мрачните, не ленивите, отегчените, празните, а цветните. Онези хора, които, независимо от болки, огорчения, несгоди, запазват сиянието върху лицата си, съхраняват лъчистите багри в душите си, рисуват в ярки и пъстри тонове мислите си. С тях можеш да споделяш всичко, да разкриеш съкровена мисъл, емоция, мечта. В тяхната компания се чувстваш някак си по-значим, силен, мъдър, щастлив. И най-важното - по-цветен. Цветен като дъгата.
