Грешното място е при бай Никола, който прави ремонт на втория етаж на кооперацията. Вярното място е при Соня и Анджи – две свежи момичета, които се занимават с дизайн на кецове, чанти, тениски, колани, гривни и разни други интересни работи. За себе си Соня казва, че напоследък е смотана (в добрия смисъл) и е пънкарка, а Анджи е експресивна.
Наближава онова време от годината, когато улиците се изпълват с коли, от чиито прозорци се подават момичета и момчета, крещящи „Едно, две, три, четири, пет…. дванайсет…уууууууууууууу!” Девойките са в дълги рокли, по голите им гърбове се спускат спираловидни кичури, фиксирани с лак за коса, а на краката – сатенени обувки с високи, тънки токове. А какво би било ако… Така са започвали много интересни истории. Та… какво би било, ако вместо с токчета, отидеш на бала си с изрисувани кецове или обувки?
Не е като да не се е случвало. Момичетата от Rockacoca разказват, че абитуриенти са си поръчвали при тях кецове за завършването, като са искали те да са изрисувани с бакалавърски шапки. Всъщност всеки идва със своето си шантаво желание. И колкото са различни хората, толкова са различни и нещата, които искат да им нарисуват на обувките.
Анджи и Соня са рисували и любовни кецове - двойки гаджета по реални снимки, единият е на едната обувка, другият на другата или пък са заедно, прегърнати върху единия кец. Други шантави идеи - карикатури на хората, нещо, свързано техните интереси, любимите им филми или пък музикални банди.
Но Rockacoca не са само двете момичета. Всъщност са четирима, плюс още хора, които им помагат по различни проекти. Няма как да не попитам откъде идва името на ателието. И няма как да не получа най-странния отговор: - Соня го сънува. Ама, наистина ли?! Не че преди това не са умували и не са правили брейнсторминги, но името все не идвало и не идвало. Докато една нощ, в 3 часа, Анджи не получила sms от Соня, която току-що е сънувала как ще се казва ателието им. Всъщност името си има и своето значение – смесица е от рок (любимата музика и на двете) и рококо – стил в изкуството. Определят стила си като cartoon street urban. И допълват - нещо такова дебилно, но в кръга на шегата и в най-хубавия смисъл на думата.
Рисуват кецовете със специални бои за кожа. След това няма никакъв проблем да ги мокрите и да ходите с тях под дъжда. Или пък да ги залеете с шампанското, което сте отворили на абитуриентския си бал. Само не ритайте с тях бордюрите и не ги пускайте в пералнята.
Няма как да не ги попитам, ако сега беше техният бал, с какво щяха да се обуяте и какво щяха да си нарисувате. Соня ми отговаря, без да се замисля – кецове със зомбита, кръв и черепи. Анджи пък би си направила розови човечета на „някакви обувчици”.
Ако искате да идете с рисувани кецове на абитуриентския бал, а не знаете какво да си нарисувате, те ще ви помогнат със съвет. Ще се поинтересуват какво ви харесва, ще ви покажат разни техни неща и ще ви разпитат какво ви харесва. Пет минути са им достатъчни, за да преценят какво би ви допаднало.
И тъй като с тях си говорим вече повече от 5 минути, въпросът какво биха нарисували на моите кецове си изскача сам.
- Врабчета – отговаря ми Соня и ме оставя с ококорени очи.
- Защо точно врабчета?
- Ами, просто ей така!
- Само за сведение, аз съм си харесала едни кецки с разпльокани яйца.
- Те и врабчетата могат да бъдат разпльокани, няма страшно – уверява ме през смях Соня.
И ако визията с кецове на бала ви идва прекалено авангардна, има и друг вариант – с изрисувани обувки с ток. Обувките на токчета са им малко по-мадамски, но и тях ги правят шантавки и стрийт. А въображението им не спазва някакви граници и норми.
Рисуват и обувки за сватби по индивидуален дизайн. Булките обикновено искат някакви надписи или нещо свързано с темата на сватбата.
Като за край (на приказката) ги питам какво ли щеше да стане, ако Пепеляшка беше обула кецове, а не кристални пантофки в нощта на бала.
Соня: Щеше да срещне по-як принц.
Анджи: Щеше да е една съвременна стрийт приказка.
Не ви ли се приисква и вие да сте една съвременна Пепеляшка?
