В разгара на летния сезон излезе новата книга "Намерени от чудесата" на журналиста и писател Николай Н. Нинов - трета част от поредица, посветена на огромната палитра от скални образувания, мегалити и живи светилища по нашите земи. Нинов постави началото на трилогията с "Повторени сънища. Фотописи от мистична България" (2015) и я продължи с "Времето гледа с десет очи. Пътеписи от мистична България" (2017).
Сега, в "Намерени от чудесата. Скалописи от мистична България" той разказва за още забравени обекти и смайващи ритуали в родопските села, за неизследвани протодолмени в Средна гора, за олтарната площадка "Енергийната скала" под Белинташ, обърнатата пирамида в Тетевенската планина други. Подобно на предишните книги на Нинов, и "Намерени от чудесата" съдържа GPS индекс и множество негови цветни фотографии.
Автор на успешните и нестандартни пътеписи за дива и дивна България "Повторени сънища. Фотописи от мистична България", "Времето гледа с десет очи. Пътеписи от мистична България" и "Намерени от чудесата. Скалописи от мистична България", Николай Н. Нинов е и журналист с дългогодишна практика. През 2012 г. той печели фотоконкурса "Спомен от лятото" на "Дневник", а по-късно споделя историите за своите приключения в предишните си две книги с илюстрирани пътеписи. Пътешественик по душа, колегите му го наричат търсач на неоткрити места, любител на древните загадки и тайни. А за приятелите си Нинов е приключенец по дух, с око за природните вълшебства.
Премиерата на "Намерени от чудесата" ще се състои на 4 септември (сряда) от 18:30 часа в книжен център "Гринуич" (бул. "Витоша" 27). Книгата ще представят Георги Тошев и Иван Панкев.
Прочетете откъс от "Намерени от чудесата. Скалописи от мистична България" от Николай Н. Нинов, която излиза от издателство "Сиела".
Стигналите дотам знаят: отсечката до Жълтата скала (Саръ кая) е тегло. Началните метри са брутални, изцеждат силите докрай. Прилазваш по стръмнината, пуфтиш като печка на педя-две от изронената пътека и нито шевовете с ниши ще видиш, нито страшноватите силуети над тях, нито лешоядите – те са видими само от отсрещния бряг на Арда или от някогашното занемарено шосе за Крумовград. Щом приключиш с този зор обаче, едни висящи туфи те срещат, едни мечтателни каскади в зелено и синьо, които, ама хич не очакваш да лентяйстват в такава затънтеност. А тъкмо тук им е ареалът, в защитената местност Орешари. Разчитайки на дъждовете и влагата, румелийските трахелиуми виреят в пукнатините на варовика и са сред застрашените редки растения. Погалваме бухналите красавци и настъпваме в гора от габър, тис и повет.
След двадесетина минути лъкатушене на североизток стълбата, скована по заръка на нашия приятел Юмер Тасим, ни доставя в Поп-Мартиновата дупка. Свърталището на митичния поп с католическо име, обитавал според сказанията далеч по-страховити укрития, тъмнее под низ от дванадесет трапецовидни ниши, повечето увредени от бурите и пороите. Оформен също като трапец, входният отвор гледа към асфалтовите вени за селата Пчелари и Долно Черковище, край които е развит светилищният комплекс, обхващащ Кован кая, Аул кая и Хамбар кая.
Гробница, храм, убежище, отшелие – няма единогласие за издълбаното четириъгълно помещение (2,75х1,50х1,70 м), нито за датировката (XII-VII в. пр.Хр.). Открояват се преддверие, камера с цокъл, каменно корито, полица и стенни ниши в нея, таваните са сводести. Личи и жлеб за масивен капак, който е затискан вероятно с греда, затъквана в окръглените легла от двете страни на входа. Именно в капака, залоствал обиталището отвътре, се препъват допусканията за гробница или урнохранилище с погребални дарове, включително за олтар и обредни действия. Обърнат на север (350 м н.в.), входът също ги изключва – скалните домове за мъртъвци следват по правило посоките на слънцето. Не че пред положенията за скривалище или монашеска обител са непоклатими (стои се приведен, късо и тясно легло за нормално телосложение, дупката в скалата се забелязва отдалече), но и дрънканиците, че поп Мартин е миткал насам, че наистина го е имало на този грешен свят, не издържат отникъде. Освен в преданията, преминали отдавна в легенди, а оттам и в иманярските записки. Там разказът тече плавно и благо, тече на тихо, топло, стъмнено. И както е угодно на разказвача. И всичко си е на мястото. И се приема без капка съмнение, в унес.
В тези описания поп Мартин е родом от Русенско, друг път от Смолянско, трети път от Еленско, Чипровско, Троянско, Никополско.
Веднъж реже къс по къс попадията си, поругана от търновския паша, втори път не я пипа, но кълца заради същото ту русенския, ту видинския, ту плевенския и кой ли не още валия.
Следващ път хвърля жена си с камък на шията в блато. Или я зазижда жива в пещера. Или я бута в Дунава от канара, заедно с пашата, който я потурчил.
Уж има дъщеря поп Мартин, уж няма, уж има четири дъщери. Появява се и негов син, после още един.
И друга жена се явява, няма да е все изоставен я от алчната си, невярна и хубава попадия.
Някъде е куц, другаде не е.
Разпопва се в Русенския край, че и в Дряновския.
Но по-важно е, че мъсти наред и навсякъде, че мие с кръв своята и всяка друга поругана чест, че раздава гибел без пощада, без колебание, до забрава.
Не си е поплювал този епичен разбойник, грабейки и наказвайки стряскащо според сладкодумните повествования. Първо заровил крадливия Реджеб бей в злато до шия, за да му отсече главата, сетне похитил лихваря изедник Яко, като известил братята му, че ще им го върне срещу сто и четиридесет хиляди жълтици. В отговор Яковите близки изпратили сто души да заловят поп Мартин и шепата му авери. Но преди да се върнат с увесени носове, зловеща пратка стреснала братята. Тя съдържала безименния пръст на Яко, заедно с пръстена му и бележка златото да е на уреченото място без закъснение. Инак ще последва доставка с лявата му ръка до китката, след това и вързоп с главата му. Приготвили братята алтъни, каруци, коне, но се забавили с няколко часа. Предали все пак златото, но получили Яко, държащ в пакет отрязаната си длан…
