Продължително заболяване промени начина, по който Сю Остин възприема света. Заради същото заболяване, тя е принудена да използва инвалидна количка. Това се случва преди 16 години. Използването на инвалидна количка би накарало много хора да се депресират, да се почувстват като заложници на стола с колела. Ако това се случва в България пък има още хиляди затруднения, пред които се изправя човек с подобен проблем. 

За Сю обаче инвалидната количка се равнява на свобода. Именно за тази свобода тя разказва в презентацията си за TEDxWomen.
 
Сядайки на стола, тя отново може да фучи наоколо и да чувства вятъра в лицето си. За нея е вълнуващо дори просто да излезе навън, на улицата.

Но хората не я приемат по същия начин.

Околните започнаха да ме виждат и да се отнасят с мен така, както според тях трябваше да изглежда и да се възприема един човек в инвалидна количка. Чувствах се все едно съм си сложила мантия невидимка. Когато питах познатите около мен какви са техните асоциации на инвалидна количка, те използваха думи като „ограничение”, „страх”, „жалък”, „забрана”. Знаех, че трябва да направя нещо, за да разкажа собствената си история за това усещане. 

 Разликите в това как Остин възприема себе си и как го правят другите я вдъхновява да прави изкуство, чрез което да сподели радостта от това, че е на инвалиден стол. Един от първите си проекти нарича „Следи от инвалидната количка” – изложба с рисунки, направени с инвалидната количка.



За работата си Остин използва бои, с които са оцветени колелата на стола й. Рисува както върху хартия, така и по тревата извън галерията, в която е изложбата.



Инвалидният стол за мен се превърна в обект за рисуване и игра. Вълнуващо е да гледаш заинтересуваните и изненадани реакции на хората. 



Следващата щура идея на Сю Остин е да използва инвалидния си стол, за да опознае света под водата. През 2010 година с финансиране от Arts Council England’s Impact program, тя започва да работи по проект за създаване на инвалиден стол за разходка под водата, под името “Testing the Water.”

Разбрах, че гмуркането е една от възможностите да бъда активна и подвижна. Когато започнах да разговарям с различни хора за идеята си, инженерите казваха, че няма да проработи. Мислеха, че количката ще се върти спираловидно, защото не е проектирана да се движи под вода. Но ако просто се сложеше витло под стола, това щеше измести центъра на тежестта. Бях сигурна, че ще се получи.

Разбира се, всичко това изисква включването на екип от специалисти. За локация избират Червено море, Египет - заради уникално красивия подводен свят там. И тъй като водата там е топла, в краткото филмче, което заснемат, Сю е облечена с ежедневна рокля, а не със специален костюм. На 29 август 2012 г. тя и екипът и заснемат красиво преживяване с инвалиден стол под водата. Тя успява да состане под водата за 20 минути.


 

Какво ли ще е следващото нещо, което Сю направи със своя инвалиден стол? Може би полет във въздуха?