Преди години Александра претърпява катастрофа с автомобил. Мъжът, който я блъска, избърсва кръвта й и й купува лимонада. За падналия зъб забравя бързо.

След известно време, с огромно главоболие и зъбобол, допълзява до кабинета на непознат зъболекар, който след преглед, буквално се учудва как е още жива. Възпалението от травмата се е разпространило до съседните зъби и е тръгнало нагоре към носа. Венците й са възпалени, нарастнала е костната й тъкан... Веднага я приемат за операция, която продължава няколко часа. Казват й, че около година трябва да ходи без преден зъб.

Първите дни след операцията тя не излиза никъде. Няма нито желание, нито увереност да излезе с липсващ зъб. Страхува се дори да се огледа в огледалото. Радва я единствено фактът, че след 4 седмици ще й бъде поставена зъбна протезата, която ще прикрие дефекта.  

Първият път, когато се наложило да излезе на улицата, се разплакала. Когато пазарувала в магазина, навеждала глава и прикривала устата си с ръка. Спира да гледа хората в очите и да се усмихва. В работата си има много работни срещи с непознати хора и партньори. Всеки път още в началото се извинява за липсващия зъб и за гледката, която трябва да виждат те. В края на четвъртата седмица вече до такава степен е свикнала с липсата на зъб, че забравя за него. Несъзнателно се усмихнала на една жена и видяла изплашения й поглед. А след него състрадание, страх и жал...  И всичко това насочено към нея, заради един липсващ зъб.  

С приятелите си също се притеснява. Дори се опасявала, че ще започнат да я отбягват. За 4 седмици, докато чакала зъбната протеза, минала през различни етапи -  от отрицание до абсолютно приемане. Плакала много, а приятелите й се опитвали да я успокояват. Не се успокоила, но и никой от приятелите й не престанал да дружи с нея, заради липсващия зъб.

Четвъртата седмица минала, а с нея дошъл и новият зъб. Поставила го – пасвал си идеално с останалите. Александра веднага се почувствала много по-красива. Започнала отново да се усмихва. Единственото неудобство било, че при хранене зъбът й често падал. Отлага втората част на операцията с два месеца, защото се страхува от болката и лошите спомени. Продължавала да сънува кошмари и да се страхува от зъболекари.

Половин година по-късно отново й разрязват венеца. За да се възстанови, трябва 1 месец отново да ходи без зъб. Историята се повтаря – срещи с хора, на които се извинява, притеснения при разговори, прикриване с ръка, срам да гледа хората в очите...

Един ден, внезапно, почувствала невероятна умора. Помислила си – а дали някой, просто е така, по човешки, няма да ме приеме и без зъб? Нали като деца все ни учат, че е важно какъв е човек отвътре.


И изведнъж нещо в нея се променило – реших да си позволя да се усмихвам!

Веднъж, докато се разхождала из града, момчетата от една кола й подсвирнали флиртаджийски. Тя се усмихнала широко. Момчетата дали газ и избягали. Оттогава това се превърнало в нейно любимо занимания – да оголли венци и да наблюдава промяната у хората. Повечето се учудвали и бягали, други – кимали удобрително и се усмихвали. Всеки ден, по различен начин, от деликатно и тактично, до съвсем грубо някой я пита къде е зъбът й.

След 3 месеца сама, категорично се отказва да носи изкуствения зъб. За това време се научава да приема реакциите на околните, независимо какви са те. Преди се притеснявала от външността си, но с времето започнала да я приема и дори намирала себе си за красива. Вътрешната промяна явно довела до промяна и в излъчването й, защото все по-често започнала да получава комплименти за мселостта. Недостатъкът, който имала, станал нейна отличителна черта.

„Жената трябва да е красива! Като те гледам така и ме боли! Сложи си зъба” – моли се майка й.

Най-болезнена за нея била случка с фотограф, който нарочно я помолил да се узмихне, за да я снима. Александра решила, че най-после е срещнала някой, който вижда цялостната й красота. Когато снимките излизат обаче, се оказало, че фотографът е “нарисувал” липсващия й зъб с Photoshop.

А ако бях без ръка – щяха да ми пришият ли – чуди се Александра.

Постоянно повтаряме, че трябва да сме естествени, да бъдем себе си. Но всъщност дали можеш да обичаш себе си, извън обществото, в което живееш?

 

Предстои трета операция на Александра, на която ще й бъде поставен постоянен преден зъб. „Няма да се чувствам по-красива от това! Зъбът не е важен! По-важно е умението да приемаш себе си – в този вид, който понякога е най-големият ти кошмар!”