За първи път голямата певица Лили Иванова даде интервю на открито - градината на двореца „Врана”, специално в „Тази сутрин”, с водещ Антон Хекимян. Концертите на примата, които предстоят, са в Созопол (Аполония, 01.09), Стара Загора (18.09), Хасково (20.09), Враца (28.09), Самоков (07.10), Сливен (15.10), Шумен (17.10), Добрич (19.10), София (25.10), както и 3 концерта извън страната – в Берлин (03.11), Мадрид (06.11) и Милано (06.12). Всички те са под мотото „За пълноценни мигове с музиката”. Публикуваме малка част от разговора; цялото интервю може да прочетете и гледате ТУК.

 – Едно място, което е осеяно с дървета, цветя...  Лили Иванова позволява ли си да се разходи в парка?

– Не. Звучи много тривиално или напудрено, но моят живот всъщност е работата ми. Това ме интересува. Това са главните неща, които ме интересуват.  Като дете, като ученичка в Кубрат, ни водеха на разходка  да берем кокичета и това ми беше много приятно. Но сега тези неща не ме вълнуват особено.

– Между другото, стоейки на фона на двореца на Врана, чувствате ли се като жената, която носи короната на българската музика, която стои в тронната зала?

– Много съм далече от тези представи и от тези фантазии. Слава Богу, стоя здраво на земята и не ме интересува дали съм първата, петата или десетата, дали съм с корона, дали съм без корона. Интересува ме само мнението на моята публика, аплодисментите и нейната оценка. Това за мен е... от това няма нищо по-скъпо. Това за мен е моята корона всъщност, ако трябва да говорим за корони.  Аз не обичам тези сравнения, те не ми харесват.

– Големият Дамян Дамянов: „Знам заради тъжния ми глас обичате ме Вие искрено, но чакам аз един от вас без глас да ме обикне истински.” Намерихте ли през живота си такъв човек? Който да не Ви обича само заради гласа и само заради това, че сте Вие на сцената?

– Не, не съм търсила никога нищо. Този, който е трябвало да дойде, той е дошъл веднъж и си е останал и това е положението. И това е Иван Пеев. Казвала съм, писала съм и така нататък.

– Сърцето си е ваше.

– То си е мое, обаче на другите може би съм била интересна, мислят че имам слава, те покрай мен много са се качили заради моята слава. Винаги се качват на раменцата ми, за да изглеждат по-високи, ама не стават по-високи.

– И в любовта ли?

– Навсякъде.