В Долна Баня (на 8 км от Костенец и 80 от София) има ферма за щрауси, която всеки ден приема посетители, желаещи да видят отблизо екзотичните животни. В повечето случаи ваш гид ще бъде самата създателка на фермата Елмира Димитрова – много позитивна и общителна жена, която може дълго да разказва любопитни неща за щраусите.
Разбира се, преди 11 години Елма изобщо не е предполагала, че ще се занимава точно с това. Тя е от София, но започва трудовия си път в Габрово като музикален ръководител, защото мъжът й учи там, а и „искахме да сме самостоятелни от родителите”.
Малко след 10 ноември 1989 г. двамата съпрузи взимат едни от първите международни паспорти, издавани свободно, и заминават за Торонто. За съжаление, не успяват да вземат и детето, а няколко години по-късно им отказват статут на политически емигранти, защото в България вече има демокрация.
След завръщането у нас двамата се развеждат и борбената Елма се захваща с внос на първите барбекюта у нас. С помощта на роднини прави и хот-дог колички, каквито е виждала в Канада. Нещата тръгват добре, но в тези години улицата се владее от силовите групировки и таксата „спокойствие” става непосилна.
Така вятърът на живота отнася Елма и сина й в ЮАР, където не успява да се задържи дълго, тъй като майка й се разболява и това налага повторно завръщане в родината.
Хубавото е, че Елма отново среща любовта. С новия си спътник в живота тя започва износ на минерална вода. През 1999 г. започват да мелят брашно в Долна Баня и да правят хляб, но допускат тактическа грешка. Опитват се да продават на местното население пълнозърнест хляб, който в големите градове става все по-популярен, но не и в малките селища, където хората са свикнали с „големи, надути хлябове с твърда кора”. Освен това в този бранш има много едри играчи с протекции на високо ниво, така че и това начинание замира.
През 2005 г. Елма и приятелят й оглеждат кравеферма в близкото село Пчелин. Тогава някой подхвърля съвсем случайно „Тук се е утепало за щрауси”. До този момент героинята на нашия разказ не е виждала щраус на живо, но нещо в нея прещраква и тя прекарва цялата нощ пред компютъра в четене за малко познатото у нас животно.
„Обиколих няколко ферми в България, за да направя нещо като промишлен шпионаж” – разказва Елма. Тя купува от смолянското село Чокманово едни от първите птици от тази порода, родени в България, и така полага основите на фермата. Учи се в движение, защото дори и ветеренарните лекари нямат достатъчно познания как се гледа и лекува щраус.
В Долна Баня в момента има 14 женски и четири мъжки екземпляра. Срещата с тях е интересна не само за децата, но и за възрастните. Можете да опитате крем карамел, направен с щраусово яйце, както и да си купите българска козметика с щраусова мас.
А на въпроса дали й липсва София, Елма ще ви отговори: „Да паркираш в центъра на Долна Баня и да не се притесняваш, че ще ти сложат скоба, е голямо удоволствие. Много добре се чувствам тук. До София ходя само по работа, на театър или за някой концерт”.
