Нарекла се е Инсулинка, защото не харесва прекалено сладникавите работи, прекалено романтичните и любовните и покрай всичката тази изкуствена захар в отношенията между хората, се притеснява да не умре от захарна болест. Наглетинова е, защото е нагла - иска да използва всяка възможност да се наслаждава на момента, да си взема всеки миг от живота. Всъщност е чаровна тъмнокоса жена с истинско име по лична карта, с чувство за хумор, хиляди познати, логорея (говори много, наистина) и… каравана на плажа, в която живее през лятото. За нея и за живота на колела ще ни разкаже сега.

Моята каравана и моето място на пясъка
Свикнали сме да живеем между четири стени и това уж да ни създава сигурност и комфорт. Нооо... когато нямам тези ограничения, лично аз се чувствам по-добре. Уютът и комфортът, които се създават на самия пясък, могат да се усетят само когато имаш спокойствието и красотата на безбетонните места.

Къмпинг Арапя
Първоначално ходехме на къмпинг Градина. Но къмпингуването напоследък изглежда е модерно и там стана доста пренаселено. И то не защото на хората им харесва да се събудят сутрин и да стъпят на плажа, а от някаква странна представа за лайфстайл. Къмпинг Арапя е отдалечен от Царево - 1,5 км черен път. Това го прави малко по-труднодостъпeн. Спокойствието, красотата и приятелите ми ме накараха да избера това място и се надявам то да не се промени.


Всяко лято на едно място – скука или не?
Е, караваната все пак е на колела и по всяко време може да бъде преместена. Но иначе мястото, на което я поставиш, е само отправната точка. Когато през март, тази година закарах караваната на плажа, все още беше много спокойно. Красив, самотен плаж, а аз като Робинзон в средата му. Още тогава обаче използвах възможността да се разходя малко по на юг и да преоткрия за себе си парк Странджа. Има места, на които не е стъпвал човешки крак, та даже и животинка може би. В самото приготвяне на караваната за сезона, така че тя да се превърне в едно уютно и красиво кътче, също се крият много емоции. Риболовът, търсенето на съкровища, хората… Никой и нищо не те оставят да скучаеш.

Каравана VS хотелска стая
Имам късмета да имам родители, които ме научиха и да виждам. На 5 годинки, заедно с тях, изкачих връх Мусала, на 6 изпитвах удоволствие, докато поглеждах през телескопа на връх Снежанка. Спомням си петъците, когато след работа баща ми палеше шкодичката и хуквахме - събирахме се с други семейства край Рилската река, беше ми смешно как ловят риба с ръце, и приятно, когато палеха огън пред бунгалата и палатките вечер.

Докато децата ми (дъщери на 10 и 16 г.) бяха по-малки, имах един период, в който работех ужасно много, почти без време за почивка. Искаше ми се да има някой, който за тези 4-5 дни да се грижи за тях – персонал, аниматори и т.н., а аз да успея да си почина поне физически. Има разлика между почивката в хотел и на огън - пред теб, морето зад теб, а отгоре звездите…


Незабравими случки на къмпинга
Имам една много епична игра на табла, която започна към 8 вечерта и продължи почти до 8 сутринта. Незабравима за мен ще остане една от вечерите с Илия Божинов - политик, съветник на президента, човека, който ме научи на много нещата - връзване, спасяване на палатки, тенти при бури. Той опъна голям екран, на който гледахме юбилейния концерт на група "Любе". Ей, така - на пясъка, под звездите, край плискащото се море.
А пък тази година видях най-красивата жена - на около 80 години, в инвалидна количка. Доста често нейни близки оставяха количката й пред караваните ни и я пренасяха на един стол, поставен върху мокрия пясък, така че вълните да стигат ходилата й. Тази жена седеше и просто съзерцаваше изгрева.


Караваната и изгревите
Миналата година, ако съм била за 60 дни в караваната, имам поне 45 посрещнати изгрева. Едни дочакани, защото е било весело с компанията, други, защото ми е било интересно да видя как ще изгрее слънцето тази сутрин. Нито един изгрев не прилича на другия. Харесват ми и моментите, в които природата показва силата си – силния вятър, който без стени се усеща много силно, силата на вълните и момента, в който на фона на всичко усещаш, че си една малка частица от природата. Казала съм на приятелите си, ако някой ден ми стане лошо, вдигна кръвно, разболея се, да ме закарат на плажа и всичко ще ми мине от самосебе си!


В къмпинга по-голяма част от хората са там, заради всичко това, което изброих по-горе, а в тази атмосфера виждаш живота малко по-красив!


За да се потопите изцяло в живота в каравана, разгледайте всички снимки, като кликнете на бутоните Напред и Назад.