Имаме си пролет - за да видим, че всичко се ражда отново.
Имаме си лято - за море, пясък между пръстите, тен и за да ни се покажат луничките.
Имаме си есен - за да се радват зениците ни на всички оттенъци на жълтото, червеното и кафявото.
Имаме си зима - за да потръпваме, когато ни падат снежинки в косата, и да правим ангели в преспите.
Но Коледа...
Коледа е отделен сезон!
Сезонът на мурсалския чай, на лепкавата борова смола, на подаръците с червени панделки, на мъглите, в които се раждат стихове, на дебелия шал, с който можеш да загърнеш непознат.
Почувствайте Коледа в нейната истинска същност!
Тя не в китайските лампички и пластмасовите топки за елха.
Тя не е в бонуса накрая на годината.
Тя не е в пуловера на еленчета.
Тя не е в празничните намаления в мола.
Тя не е в маскиралите се на елфи малки хора.
Тя не е в рождественското чудо дори!
Тя е в малкото туптящо нещо отляво, в звездичките в очите на дете, между премръзналите пръсти на просяка, в надеждата, в спонтанното желание да даваме, в новото, в по-доброто, което ни чака!
