Стивън Кинг бе tweet-нал: „Ако смятате творците за ненужни, опитайте да прекарате карантината без музика, книги, поеми, филми и картини“. И е прав. В тези условия ни трябват не само сигурност и информация, а и чисти преживявания.
Искаме да дезинфекцираме мислите, чувствата, спомените…душите си. Такива са и “Винилови души” на Цветозар Цаков. Сбор от чудати, понякога обяснителни, но най-вече чисти разкази, дезинфекцирани от поза, дезинфекциращи душите.
За виниловото в своя дебютен сборник, разказва Цветозар Цаков. Преди това откъс от едноименния разказ “Винилови души”, предоставен ни от самия автор:
“...Събуди се с едва доловим стон. Но не от мъка. По-скоро това бе стон на облекчение. Първото нещо, което му хрумна, бе да се обади на родителите си. Вдигна телефона и инертно набра номера. Телефонът изпя на пресекулки някаква мелодия и отстъпи инициативата на пукота и сигнала за свободно, които се разнасяха в слушалката. Лес чу гласа на баща си – звучеше като смачкана хартия. Лес обичаше този звук.
- Зелгер? – баща му въздъхна – Странно, че питаш тъкмо за него. От няколко седмици беше на легло. Тази сутрин се спомина.
Лес затвори и седна за миг на фотьойла. След още миг стана, наля си чаша уиски и отиде до стария грамофон, който лежеше върху секцията и не беше усещал човешки допир от десетилетия. Извади прашна плоча от шкафа до него. Избърса я внимателно, положи я на отреденото ù място и постави игличката отгоре ù. Отломка от 73-та се разля из стаята и оцвети тишината в цветовете на дъгата.
- За виниловите души! – вдигна чашата си, усмихна се и добави – Дърт безсмъртен пръч такъв!
Кои са виниловите души? Само за тях ли е писана книгата?
Виниловите души са колекционери на усещания. Те нямат изградени щитове срещу реалността, или пък се освободили от тях по собствено желание, и се надраскват еднакво силно и от радостите, и от болките на света около тях и в тях. И точно тези драскотини ги правят много жилави и устойчиви на времето и прищевките му. Книгата е предимно за тях, да. Няма нужда една книга да е за всеки. Даже тъкмо обратното. Защото в противен случай гласът ѝ отслабва и се разпилява – ако изобщо бил е искрен.
Колко плочи изслуша, докато се напише сборникът?
Много малко, макар много да ги харесвам. През шестте години на писането на разказите съм си пускал няколко плочи при баба и дядо в Тетевен, където все още има грамофон.
Създавана е 6 години, но кога я издадоха?
Получих имейл, че ръкописът ми е одобрен, в началото на 2017 г., редактирахме го с Марин Бодаков в продължение на 6 месеца, а корицата беше готова още през септември миналата година. Не ѝ е било дошло времето явно. Провидението, книжните божества или който там е отговорен за Големия взрив в крайна сметка явно си има точен план, който не търпи чуденки, неврози и нетърпения авторови :)
***
Следват три въпроса по разкази от сборника:
По „Соц“ (разказ за соц-а като цаца, метната на тигана на историята)
Преядохме ли със "соц и кола"?
Даже повърнахме няколко пъти, но продължаваме да ядем. Навиците са страшно нещо. Лошото е, че и колата е made in Bulgaria, а цацата е пържена в старо олио.
По „Ин и Ян с купеста облачност“ (след тази история ще дебнете облаци за селфи)
Колко често снимаш облаци?
Сравнително често. Повече ги гледам. Все повече. Преди известно време се шокирах и уплаших, осъзнавайки колко рядко поглеждам нагоре, устремен по пътя си напред. Даже по пътища, по които съм вървял цял живот – след 20 години вдигаш поглед и виждаш нещо красиво или просто интересно, което винаги е било там над главата ти и просто е трябвало да погледнеш към облаците.
По „Винилови души“ (миналоманите ще го почувстват сякаш те са го измислили)
Кои са невиниловите души?
Тези, които не могат да чуят музката на живота, защото са твърде заети да му крещят своите истини и да го обвиняват в какво ли не. Много са, за жалост.
За финал, как звучат "Винилови души"? Кое плочово парче би сложил за саундтрак на сборника?
О, това е един екстремно труден, даже бих казъл напълно невъзможен избор за човек, който притежава дискографии на над 1400 артиста в най-разнообразни жанрове и в чиято глава не спира да звучи музика. Но мисля, че – за да сме съвсем концептуални – един от първите два албума на Mahavishnu Orchestra, които озвучават един от разказите – много добре би паснал на атмосферата в душите и главите на героите в книгата.
***
За автора:
Цветозар Цаков е роден в Ловеч през 1983 г. Завършва Езиковата гимназия (ГЧЕ "Екзарх Йосиф I") в родния си град с немски и английски. Изучавал е комуникационни науки в Аахен, Германия и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като редактор в регионалния ловешки седмичник в. "Фактор", както и като радиоводещ в младежкия екип на местно радио. Понастоящем живее в София и публикува коментарни статии на обществена и културна тематика в различни онлайн медии.
