Когато говорим за музика, която е способна мигновено да раздуха и най-тежките буреносни облаци на живота и да привика на тяхно място ярките слънчеви лъчи, които да с(за)греят цялото ти същество отвътре навън, мисля, че няма да сбъркаме, ако кажем - да, това е регето. То е нещо наистина "специално" (в двата смисъла на израза) - изниква за първи път от тъмните пръсти на ямайските музиканти някъде в късните години на онези бурни "60-те" и после се разклонява в няколко поджанра. В него става дума най-често за любов (във всичките й форми - към живота, към човека - любим (Тя, Той - с главните букви), към другите, към света въобще...), за мирен бунт срещу несправедливостите (в политически или какъвто и да било друг аспект), за осъзнаване на простички неща в живота, за смирението - все такива хубави работи. Като във всяка друга музика, в която има душа - разбирай, музикантите наистина пеят за нещата, които ги вълнуват, и в регето основна е емоцията - не само на изпълнителите, но и на слушащите. Вероятно това е причината регето да напусне пределите на Ямайка и да се появят много добри примери, които да носят духа на жанра - по и от целия свят (и много качествено концентрирано в Германия - защо, и аз не съм много сигурна). Ако се чудите за какво говоря - предлагам да се позаредим с една разходка по плажовете и да чуем само няколко от най-приятните изпълнения, които да усмихнат деня ни.

За начало - естествено, Боб Марли (не може да има текст за реге и да не го включим, престъпление е):



После ще врътнем лентата доста напред във времето, за да чуем Mamadee & Tamika с чудесно парче, за което предпочитам да не казвам нищо, освен "добрите дни идват и си отиват" - също като лошите:



После, понеже равенството между половете е много важно (хехе, шегувам се), ще обърнем внимание и на съпруга на Tamika (от по-горе) - който е от Германия, но това въобще не му пречи да прави наистина добри неща. Gentleman с:



Защото ни хареса, ще поостанем в същата държава, за да чуем една от най-хубавите любовни песни въобще. Сърцеразкъсващият глас на Patrice и обещанието за вечна любов:



Всъщност Patrice е важен и заради факта, че си избира за "любимата жена" едно наистина прекрасно момиче. Сигурна съм, че я знаете много добре - Ayo:



След това ще пооставим лютите любовни обяснения настрана, за да обърнем внимание на французите Dub Inc:



А ето и нещо съвсем прясно - от САЩ, Калифорния - с албум от тази година на име "Peace of Mind", дебютирал на 13-то място в класацията "Билборд топ 100":




И за финал - един от любимите ми потомци на Боб Марли - Стивън - с тъжно облекчаващото (не в онзи физиологичен смисъл, моля ви!) и чудесната, скрита в припева констатация, която винаги ме връща в релси "Nothing's permanent in life, all except for change":



Всъщност - необятният свят на жанра изисква да се добавят още доста парчета, но засега - толкова - от все сърце.

И ако на някой регето не му е актуално, ще му кажа, че то си няма време - защото го създава  - носи слънце със себе си - нали помните?