Романът "Лице" е издаден през 1981 г. Появата му предизвиква гневната реакция на висшите държавни и партийни функционери. ДС иззема от книжарниците по-голямата част от тиража и романът е "заключен" в Сливенския затвор. Реакцията обаче е закъсняла: "Лице" е стигнал до читателите си. И се предава тайно от ръка на ръка. 

И един въпрос продължава да отеква в тишината: Какво цените най-много в живота? Преподавателката по марксизъм Бора Найденова прекарва свободното си време в провеждане на едно малко странно социологическо проучване. За да разбере нагласите на съвременното общество, тя задава въпроса "Какво цените най-много в живота?". Получава различни отговори: някои - шаблонни, други - искрени. В процеса на работа тя среща Кирил, един от нейните изключени студенти. Двамата си приличат по тревожното им минало, свързано с налагането на комунизма. Но се разминават в позициите си спрямо идеологията му. Техните спорове разнищват теми като свободата, природата на човека, живота, човещината и истината. 

Предлагаме ви избрани цитати от "Лице" на Блага Димитрова, издадена от "Хермес":

"Човек расте, разцъфтява и увяхва само чрез любов!"

"Ако е любов – да е без предел, единствена, първа и последна. Ако е риск – да е смъртен… Ако е вярност – да е до заслепение."

"Който има разруха и бъркотия в живота си, не може да понася безпорядък в стаята си."

"Ако човек започне да поправя грешките, чуждите и собствените си, цял живот ще пропилее, без да се осъществи."

"И в този миг тя намира онова, което бе търсила през белите и черните листове, през дните и нощите на целия свой живот. Един въпрос: "Какво цениш най-много на този свят?". И един спонтанен отговор. Каква топла, каква страшна, каква мъчноизречима дума: "човещина"!"

"В живота има такива съвпадения, каквито и най-развинтената фантазия не може да измисли!"

"Какво му остава на онзи, който няма вяра в нищо, освен да вярва в бездушните вещи?"

" - Никой никому не може да забрани да бъде истински!

- Стига да погледнем истината без превръзка на очите!"

"Умората е велико благо за човека – тя е в състояние да го застави да се смири поне за кратко, до новата умора."

"Човек може да се смее над патилата си едва след като те са зад гърба му."

Блага Димитрова (1922–2003) израства във Велико Търново, но семейството се преселва в София, където тя завършва I девическа гимназия (класически отдел с латински и старогръцки), а след това славянска филология. Докато учи, взема уроци по пиано при проф. Андрей Стоянов и изпълнява клавирните сонати на Бетовен.

Била е редакторка в сп. „Септември“ и ДИ „Народна култура“, на няколко пъти остава без работа. Владее пет езика. Издала е много книги със стихове, романи, есета, спомени, както и два тома документално изследване за българската култура от първата четвърт на XX век (в съавторство с Йордан Василев) въз основа на анкета с Е. Багряна. 

Стиховете ѝ са преведени на 23 езика. Първият ѝ роман – „Пътуване към себе си“ (1965), прави впечатление с отказ от тогавашната стилистика. След това се появяват романите „Отклонение“ (1967, по него е заснет и филм с актьори в главните роли Невена Коканова и Иван Андонов), „Лавина“ (1971, също филмиран), „Лице“ (1981), „Урания“ (1993), „Глухарчето“ (1996).

Романът „Отклонение“ (1967) има досега седем издания. Преведен е на осем езика и особено странна е съдбата на немския превод – той излиза с различни заглавия в тогавашните Западна и Източна Германия. 

Блага Димитрова е работила и като преводач от полски, руски, шведски и др. Сред най-внушителните са преводите ѝ на „Пан Тадеуш“ от Мицкевич след 15 години труд, „Илиада“ от Омир (заедно с Ал. Милев) – от старогръцки, стихосбирка от лауреатката на Нобелова награда Вислава Шимборска (от полски).

Не е членувала в партия, участвала е в дисидентския Клуб за демокрация, преследван от комунистическата власт. Била е вицепрезидент на България (1992–1994), подава оставка.