Влязох в театралната зала...
Не знаех какво да очаквам. Само знаех, че нямаше да бъде обикновена театрална постановка с нормален сюжет. Предпазливо седнах по-назад, за да не бъда стъписана от някаква „изненада”. Скептично се обърнах към сцената и очаквах „неочакваното”...
Един талантлив ентусиаст се изправи пред всички ни (на сцената), като директно започна диалог с нас. Той провокираше публиката, въвличайки я в представлението. Но какво представление? Пълна импровизация! Та той беше сам...
Питах се какво прави той? Закачаше се, задаваше въпроси, казваше на хората да правят разни неадекватни неща... забавляваше се. Гледах с интерес. Започваше да ми допада все повече и повече. Усетих, че скептицизмът ми беше заместен с искрена радост, така и не успях да скрия усмивката си.
Дойде и подкреплението... Включиха се още няколко човека в това представление на импровизацията. Те са млади, те са енергични и много забавни. Тяхната роля беше неясна. В буквалният смисъл на думата. Тяхното представяне щеше да бъде израз на настроението и идеите на зрителите.
Групата се казва „ШиЗи ИмПро”. За пръв път чувах за тях и за такъв тип постановки. Уникална идея, увличаща, превръщаща обикновеният наблюдател в участник. Това са талантливи ентусиасти, които разчитат на своята креативност и спонтанност, за да създават. Всичко се случва на момента. Никой не знае какво го очаква. Никой от актьорите не знаеше ролята си. Сюжетите ги измисляше публиката – всички работеха заедно. Нямаше заучени моменти, не беше възможно да се отрепетира нито едно действие. Една пълна непринуденост, провокативност и хвърляне с главата напред.
Час и половина се смях, наслаждавайки се на перфектното изпълнение на задачите, на зададените роли, на комичните ситуации. Възхищавах се на тази свобода и бърза мисъл. Да, за да се случи „играта” всички трябваше да мислят бързо, да използват въображението си и да действат бързо, адекватно (или неадекватно). :)
Разбира се, няма да разказвам какво точно се случи. Ефекта може да се почуства само, ако вие самите сте „участници”. Може би някои от вас са били на такова представление, а други за пръв път чуват за него, но за мен това беше ново преживяване, нов източник на вдъхновение и „хляб” за размисъл.
Импровизацията – като начин на живот! Та нима ние не участваме в живота по същия начин!? Нима ние не се включваме в различни роли провокирани от изискванията на хората около нас!? Това представление за мен е аналог на живота, но представено по много по-забавен начин. Реалният живот също може да бъде забавен :)
Много време след този театър на импровизацията не можех да сваля усмивката си, бях заредена и изпълнена с идеи. Нямах търпение да се включа в тази „игра”, но не на сцената, а в живота.
Автор: Таня Димитрова
Магистър по педагогика и семиотика на изобразителното изкуство
Материалът е предоставен от www.mamatatkoiaz.bg
