Давили ли сте се някога? Аз - да. Бях може би на 10 и си въобразявах, че вече мога да плувам. В един залив между Лозенец и Китен се хвърлях смело срещу вълните под разсеяния поглед на майка ми, бяхме далеч от брега и от многолюдната тълпа в морето. Всичко беше наред, додето не попаднахме с нея в мъртво вълнение... Усетих, че колкото и да полагам усилия да се върна обратно, оставам на едно място, не мога да изплувам и милиметър назад. Нямах вече дъно под краката си, паникьосах се и забравих всичко: как да дишам, как да координирам ръцете и краката си, започнах да гълтам вода...

Майка ми беше на една ръка разстояние – с дъно под краката си, пръстите ни почти се докосваха, но не успяваше да ме хване и издърпа при себе си. Знаех, че не е добър плувец и се бои от дълбочината. Сама нагълтвайки вода, тя ме избута върху раменете си и ми заповяда: дишай и викай за помощ! Опитах се, но от гърлото ми излезе единствено някакъв нечленоразделен звук, който нямаше нищо общо с моя глас, а в близост наоколо не виждах никого... После и този чужд, страховит крясък пресъхна – отварях уста като риба и не процеждах нищо. Отпуснах се и докато потъвах, си казах: ами явно така изглежда краят! Разни спомени минаваха като на лента пред очите ми...

Когато се събудих, лежах на брега – край мен се разхождаха нервно баща ми и негов приятел. Разказаха ми, че са ни са спасили в последния момент, че нещо накарало татко да ни потърси с поглед навътре в морето... Така и не възстанових скъсаната лента на случката – не знам дали наистина съм загубила съзнание или просто в шока мозъкът ми е изтрил нарочно част от преживяното...

Ето така изглеждаше първото ми упражнение по спасяване – нататък в живота си се нагледах и дори участвах лично в куп свои и чужди давеници и спасяваници. На базата на всички тия премеждия вече знам: 80 на сто от случаите на давене в живота са нелепи и от глупост. Достатъчно е да проявим елементарно хладнокръвие, съобразителност и мобилизация, за да приложим крилатата фраза на Илф и Петров, че “спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се”.

Има и трето: за да се спасим наистина, нужни са добри хора наоколо ни. И доза късмет.

Изберете LadyZone като любим източник в Google