Днес ще направим деня ви сладък и цветен. Не вярвате? А трябва. Ще ви срещнем с Йоана Балева, която е "сладкият чар" на темата ни "Гост експертите на LadyZone говорят".
Здравейте, читатели на LadyZone,
Радвам се, че екипът на сайта ме покани, за да споделя с вас моята история и искрено се надявам тя да ви бъде полезна и интересна. Казвам се Йоана и съм на 27 години. Завърших Национално училище по изкуствата „Добри Христов” в град Варна с художествен профил. Тъй като 12 години се занимавах с рисуване, реших, че е време да обогатя таланта си и да му намеря добро приложение. Винаги съм обожавала да прекарвам време в кухнята и затова сметнах, че трябва да се занимавам с кулинария. Баща ми има бизнес в сферата на сладкарството и реших, че докато открия бъдещата си професия, мога малко да поработя при него.
Правех демонстрации на продуктите му в хотели и сладкарници и се оказа, че много ми харесва, а и ми се отдава. След едно такова интензивно работно лято взех решение, че ще уча сладкарство и заминах в Гърция, където знаех, че има добри традиции в този вид образование. Първоначално записах курс по гръцки език, който продължи 3 месеца, а след него прекарах и едно лято в Гърция, за да упражня езика, работейки и запознавайки се с местния начин на живот.
През септември 2010 г. се записах в колежа в Солун. YEK Delta е професионално училище за сладкари, готвачи и всестранни професии, които изискват сръчност и творчество. Училището разполагаше с много добро оборудване, няколко кухни с различно предназначение, както и много добри учители и ментори. В часовете учихме как се правят различните видове сладкиши и тестени изделия. Изучавахме десерти от цял свят, което беше много интересно, а и много вкусно! Учебната програма включваше по 4 часа теория и 6 часа практика всеки ден. Правихме разнообразна продукция, като всеки ученик имаше възможността да упражнява производството на задължителните десерти: над 30 вида сиропирани десерти, над 20 вида кремове и ганаши, всякакви видове бисквити, кексове, кроасани и безброй други десерти. Едно от най-любимите ми десертни изкушения беше лимонената тарталета - хрупкава бисквитена основа с леко кисел крем и за финал целувчен завършек, придаващ сладостта на десерта.
Друг мой фаворит беше силно шоколодовото удоволствие, наречено Шоколатопита, представляващо шоколадов кейк с много мека структура, подобна на тази на суфлето. Кейкът се нарязва още докато е горещ и се залива неколкократно с шоколадов ганаш, за да може да попие почти навсякъде. Освен това често участвахме в базари с благотворителна цел, където с общи усилия и колегиалност създавахме естетични сладкарски изделия.
Тъй като имах желание да взема максимума от този си престой в Гърция и да науча всичко необходимо, за да бъда истински добра в тази професия, започнах да работя като стажант в цеха на една от най-добрите вериги сладкарници "Пасхалис". Бързо се присъединих към останалите колеги, тъй като те се държаха много мило. Имайки предвид, че бях сама и най-малката в екипа, те се постараха да влязат в ролята на мои близки, за което съм им благодарна и до днес. Започнах да ходя там всеки ден след училище като допълнителна практика на десерти, декорации и други полезни трикове. Там определено работният ден протича доста по-натоварено, отколкото тук при нас. Например, изискванията за хигиенния вид и за темпото на работа са доста по-завишени от нашенските. Първите дни ми беше трудно да смогна на работното темпо, но интересът ми към всички новости беше двигателят, с който успях да вляза в крачка. Там се научих, че огромно значение има свежестта на продуктите. Те много държат продуктите да са съвсем пресни и всичко да бъде прецизно изпълнено.
По празниците работата не си знаеше края. Чувствах се като в работилничката на Дядо Коледа - на ден правехме хиляди коледни пити или великденски козунаци, сладки курабийки или сиропирани сладки. Всеки продукт се опаковаше в различна хартия, с панделка и специална декорация, а това правеше всичко да изглежда така вълшебно! В сладкарницата всеки десерт беше внимателно вкусово подбран, с неповторима опаковка, често предлаган в стъклени, порцеланови или глинени чашки, купички, чинийки, които след това могат да влязат в употреба. Колко красиво и практично! Определено научих много от този стаж и разбрах, че ако някой ден отворя сладкарница във Варна, тя трябва да е на такова ниво. У нас със сигурност има нужда от подобен сладък чар, който да повдигне настроението ни и да украси живота ни.
Надявам се да харесате снимките от страхотното ми училище и най-вече сладките изкушения, които правихме там. В следващата статия ще ви разкажа и как стигнах до бизнеса с моите декорирани торти, благодарение на една приятелка и щурата й идея.
