Никога не съм смятала цвета на косата си за важен. Сигурно съм някакво изкопаемо, но макар да съм вече на 40, досега не съм купувала за косата си боя, нито пък съм й сменяла цвета - на нервна почва или в порив към разкрасяване. В най-бурните си хормонално години като тийнейджър един път се накъдрих. Толкоз. Повече прегрешения с косата си не съм правила.

„Русата тема” в този брой бе предложена, естествено, от руса колежка и четирима мъже, наши постоянни автори, веднага се хванаха за писалките, нетърпеливи да си пофантазират... А на мен, честно казано, за първи път ми се наложи да се замисля сериозно дали мъжете наистина предпочитат блондинки. Ми, факт - предпочитат ги. Сред жените ние, брюнетките, сме вторият пол. Е, и?

Да ви предупредя: не харесвам русото, което не значи, че се кефя на вицовете за блондинки. Няма сила, която да ме убеди, че цветът на косата при жените кореспондира директно със съдържанието на мозъчната им кутия.

Но моята естетика не е руса, а хтонична, изтъкана в тъмни нюанси: бездни, бури, страсти, забранени теми и пространства. По-интересни са ми вещиците от ангелите в паралелния свят на несъзнаваното, фолклора и сънищата. Предпочитам здрачаването пред утрото. Чувствам се по-уютно край жени-вулкани, отколкото край ледени кралици. Разпадам се единствено на „нощни” образи: циганката у мен, амазонката у мен, блудницата у мен, лудата у мен, опърничавата у мен, вълчицата у мен, робинята у мен... В утробата е мрачно и влажно, в ядрото на земята ври и кипи – тъмнокосите жени сме тук, за да стряскаме мъжките унеси, а не да ги възнасяме. Ако имах възможност да избирам как да дойда на този свят  - светлокоса или каквато съм - не бих се колебала и миг. Не искам да променям и милиметър от себе си (дори ония 3 килограма, които разхождам напред-назад в зависимост дали съм нервна, нещастна, епикурейски или аскетски настроена).

Връщам лентата за кинопреглед: русите ми приятелки са точно колкото черните, сред колежките ми в офиса също има паритет „блондинки-брюнетки”. Що се отнася до мъжете (вечната ябълка на раздора), съперничила съм си повече с блондинки, отколкото с брюнетки, но заслугата и за пораженията, и за победите си е изцяло моя и няма общо с боята на конкуренцията.

За консервативна жена като мен, която все още не се е боядисвала, перспективата за следващите години изглежда почти революционна. Мога да избера да остана прошарена или бяла – съвсем не смятам, че е грозно. Но мога и внезапно да променя стилистиката – да пробвам русото като роля под прикритие, понеже знам от по-зрели приятелки, че повечето блондинки на възраст са всъщност бивши брюнетки. Или пък да упорствам като „нощна жена”, което хич не е лесно? Не знам, не знам...

Но пък знам вас какво ви чака: руса анкета + 8 истории от и за блондинки с неочакван финал. Защото, както казва кралят на кинохорора Алфред Хичкок: „Блондинките са най-добрите жертви - те са като девствен сняг, върху който се виждат кървавите стъпки.”

-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Ето и осемте истории:

Русофилия

Две хубави очи, но всяко по 1000 долара

Русо самосъзнание

Последната руса книга

След пълната промяна

Аз, блондинката

Естествено, че изкуствена!

Красива в България