Особено специално и, бих казал, заслужено място,

в игрите и сърцата на настоящи и бивши малчугани по цял свят заемат плюшените мечета. Заради добротата си и великото си търпение, те в повечето случаи остават верни приятели завинаги.

Аз съм вече на сериозните годинка и близо три месеца

и според зодията ми съм в числото на по-изтънчените и чувствителни люде. Но никой не може да ме обвини в излишна сантименталност. Трябва да призная обаче, че моите мечоци спечелиха обичта и уважението ми още в първите дни от запознанството ни.

Едуард например, или по-известен като мечо Пух,

който ме е очаквал още преди да пристигна, ме очарова с лекотата на характера, мъдростта и грандиозното си чувство за хумор. Това са неща, които по-скоро се усещат, отколкото разбират!

Незлобливост, преданост и меко съпричастие

са част от многото добродетели на другото ми мече – Теди, или както аз го наричам – г-н Президента. Досещате се, че става дума за плюшения мечок, придобил известност след един несполучлив лов на мечки през далечната 1902 г., в който участвал и Теодор Рузвелт – 26-тият президент на САЩ. Тогава той отказал да стреля по беззащитно малко мече. Информацията за случката бързо се разпространила, докато не стигнала до собственика на един нюйоркски магазин, Морис Мичом, който решил да създаде серия мечета с името на президента – Теди.

 

 

Толкова изразителен е този мой мечо Теди! 

Веднъж се смее, а друг път – готов да заплаче. Той е този, който винаги се радва на успехите ми или ме обгръща със съчувствието си, когато съм натъжен.

Подобно на другите, пръснати по целия свят мечета,

и моите са клонинги, но това не пречи всеки от тях да бъде отделна личност и носител на уникален красив характер и добродетели. Вярна е мисълта, че на света няма две еднакви мечета. Не знам дали тук му е мястото, но искам да вметна и следното. В резултат на една блиц анкета, проведена от мен, докато чаках мама пред детската кухня, установих, че и мацките, малките ангелчета на моя възраст, също си падат и обожават да се грижат за плюшени мечета. Така че, ще се съгласите с мен, колко обичани са те и от момченца, и от момиченца.

Искам да ви представя и третата оригинална личност

– приятелчето ми мечо Медунчо. Медунчо е наш сънародник и името му съм заимствал от приказката на Петър Милев "Три мечета, три братлета". Независимо, че е млад и зелен, в него има точно онова нещо, за което Черил Хинли пише в "Книга за мечетата": "Във всяко плюшено мече има нещо царствено – независимо как се отнасяме към него, то запазва достойнството си и скрития си вътрешен живот."

Кожухчето на Медунеца, по думите на мама, било антиалергично

и може би затова именно той е първият ми и най-близък приятел още от раждането ми. Няма да скрия, че Медунчо е този, който има запазено място в сърцето ми и е незаменим участник в игрите ми. А вечер, преди да заспя, той се търкулва до мен и чака да го гушна. Заедно слушаме приспивните мамини песни и заедно скитаме в света на сънищата.

Както в големия живот,

така и в игрите, има незначителни, временни, преходни занимания и радости. Има и по-важни, трайни и запомнящи се събития и присъствия. Сигурен съм, пък и за вас, мили приятели, че каквото и да се случи, плюшените мечета са тези, които ще останат в спомените ни като милите ни стари познайници от детството ни; като добрите неща от живота.

Ваш Мишо и компания: Пух, Теди и Медунчо! :)