Отново е време за любов! Тази седмица Александра Кръстева ни среща с Мадлен и Нидал Алгафари. Следва разговор за късмета да срещнеш правилния човек и силата на доверието между двама души. Мадлен Алгафари е психотерапевт, писател и преводач. Нидал Алгафари е режисьор, писател, ПР експерт. Семейната си история описват като красива пътека. Ходят заедно по нея повече от 30 години. Но как започва всичко?

Пресметнахме, че са изминали 33 години от първата ви среща. Всъщност кога и как се запознахте?

Мадлен: Той ме е видял преди аз да видя него, така че ти си първи.

Нидал: Имахме конкурс в студентската програма "Ку-Ку", събирахме редактори и репортери. И се появяваха всякакви хора. И като тя се появи, ми хареса като визия. След това като я послушах как говори, ми хареса, че има акъл в главата. Но така започна – това ми е първото впечатление от нея.

А кой от вас се усети, че има нещо повече между вас?

Мадлен: Аз си го харесвах, ама си траех.

А ти усещаше ли я?

Нидал: Аз като си я харесах и си я нарочих – край, това е човекът! Но ми направи много лошо впечатление именно заради това "гадняр". Защото тя заедно с едни нейни приятелки и с други хора от студентската програма бяха седнали в едно заведение и ме обсъждат - и съответно няма добра дума, която да са казали. Без да се усещат, че на съседната маса стоят други мои приятели, които ми казаха всичко. И от там разбрах, че съм гадняр. Но въпреки това си я харесвах – за разлика от всички останали, освен че беше много красива, много мила и нежна, беше с много акъл в главата.

За мен любопитното в историята ви е, че предложението за брак е дошло доста бързо. От момента, в който да речем, че вече сте станали сериозна двойка.

Нидал: Много я харесвах! И тъй като много я харесвах, се опитвах всякак да я впечатля - включително с това, че готвех. Оказа се след време, че това, което съм готвел, не й е харесало и едва го е преглъщала. Обаче за да ми върне жеста, ме впечатли с това, че ми купи маратонки. Аз имах едни маратонки, които бяха скъсани, просто аз си ходих по улицата почти бос. И тя ме съжали, събрала пари от стипендията и ми купи маратонки. И на мен това ми се видя толкова мило, толкова голямо.

То и сега е мило!

Мадлен: Някак днес едни маратонки нищо не значат. Ние реално започнахме с две различни лъжици, две различни вилици, чиниите и тенджерите бяха на хазяйката. По много по-различен начин започнахме. Спяхме на пружина, нямахме легло – една пружина на земята с дюшек отгоре. И беше много хубаво.

След първоначалната еуфория на влюбването, обикновено за двойките идват малки или по-големи трудности. Как се справяте с кризите в любовта? Имали ли сте истински труден момент?

Мадлен: Имали сме, разбира се, но аз повтарям много често, че "спряване" идва от "с правене". Със сигурност е имало разбутвания, имало е страхове, то не е реалистично да бъде друго. Но всъщност моята душа страшно много обича неговата душа. На повърхността може да има какви ли не поводи, но аз не мога да си представя, че мога без тая душа...

Нидал: Първата голяма, тежка криза, която изживяхме беше във връзка с нейното патриархално възпитание. Тя много работеше, вече с две деца, и я убеждавам – много те моля, дай да вземем една жена, която да ти помага вкъщи, да пере, да чисти, да прави нещо! Не! Аз да не съм саката! Хората как се справят! И това са първите неща, но в крайна сметка аз се наложих в това нещо.

Кой е по-устойчив по време на криза?

Мадлен: Аз мисля, че сме много държеливи. Много се поддържаме двамата и в крайна сметка се чуваме.

Нидал: Устойчиви сме, защото даже когато стигнем до някаква крайност и нетърпимост - и мога да направя вече някаква простотия, тя винаги намира начин някак си да ми влезе под кожата, да ме успокои.

Мадлен: Няма по-голямо лепило от доверието. Любов, доверие и свобода – трикракото столче на една връзка. Нещата на масата – и не най-красивите, и не най-приятните. Защото тогава имаш базисна сигурност. Тогава знаеш, че има доверие. 

Живеем в свят, в който, когато чуем – едно семейство е заедно от 20, 30, 40 години си казвам – еха! Какъв късмет! Късмет ли е?

Мадлен: Любовта е работа. Затова казваме "правим любов". Да, може би е късмет, защото аз отидох по един доста случаен и странен начин на въпросния конкурс. Но при всички случаи е работа и желание за разширяване.

Нидал: Първо е късмет - и то луд късмет. Това, че аз попаднах на нея и сме заедно е като да печелиш от лотарията всеки ден джакпота. Това не е ли късмет? Късмет е! Защото точно този човек, в това му тяло с тази душа, е припознало моето тяло и моята душа. И ние сме се събрали, направили сме си една пъртина, по която да вървим и е много красива пътека. Да стръмна е, има трънаци, но е красиво и е щастливо.

Вижте какво още споделиха Мадлен и Нидал Алгафари във видеото най-горе!