Ирина Каракехайова, художник: Майчинството е извор на сила и самочувствие

Животът е асансьор, казват. И едва ли има човек, който да не се „вози” на него. Веднъж си горе и светът е прекрасен, но следва падане и се озоваваш долу. Важно е да се мотивираш и да тръгнеш по пътя, който отново ще те изведе нагоре.

Ирина Каракехайова, майка на две деца, автор и художник на книгите „Племето на майките” (2009, 2019 изд. „Колибри”), „Храната на племето” (2010), „Домашна екология” (2011), „Град като град” (2013) от поредицата „Племена” и „Азбука“(изд. „Колибри”), разказва за онова, което дава самочувствие и увереност на жената. Ирина е родена в София през 1975г., завършила е „Сценография” и „Живопис” в НБУ и в момента е преподавател в ТУЕС и автор на илюстрациите във фейсбук рубриката на изд. „Колибри” #ВсекиДенЕВажен?

Снимка: Свобода Цекова

Ирина, предимство ли е за вас умението да се изразявате, да издавате книги и в същото време да сте художник и да ги илюстрирате?
По-скоро е обратното - рисувам книги и после ги „илюстрирам“ с текст. Това, разбира се, е нещо отличително, но е и бреме, защото никога не можеш да се отделиш от работата си. Хората, които имат каквато и да е творческа професия (включително наука, бизнес) добре познават това. Спомням си, когато бях малка родителите ми все казваха: „За завиждане са хората, които приключват с работата, като си тръгнат към къщи.” Така че може би винаги съм знаела, че това ме чака, а и рисуването специално винаги е едно убежище, нещо, което докато си здрав, никой не може да ти отнеме.

Прекалено самочувствие или липса на такова е характерно за днешната жена?
Ако разгледаме думата „самочувствие“, тя има много сериозно и изцяло положително значение - как се чувствам самата аз/как сама да почувствам себе си. Но с времето ние сме й придали друг смисъл - нещо като увереност, и то не непременно вътрешна, мирна и силна увереност, а по-скоро външна изява на това, което вярваме (или искаме да вярваме), че сме. Казваме: „У-у, тя има едно самочувствие!“. Но ако приемем самочувствието като нещо, което никога не е агресивно, защото е дълбоко вътре в нас, то никога не може да бъде прекалено или недостаъчно.

Какво може да превърне една „царица” в „пепеляшка”?
Като дете много се чудех на теста с пантофката - не можех да разбера как не можеш да познаеш лицето на някой, с който си танцувал, а трябва да му нахлузваш обувка, която е ясно, че ще стане и на някой друг. Разбира се, приказките имат своя условна, кодова система, но дори и те показват, че „царицата“ и „пепеляшката“ са превъплъщения на една и съща жена.

О. Рисунка от книгата на Ирина Каракехайова <Азбука>

Снимка: Личен архив

Смятате ли, че понякога дамите се фиксират върху незначителни неща, които обаче могат да ги „потопят”?
Според много философски и религиозни системи фиксирането, дори върху важни, неща ще те „потопи“ със сигурност. Разбира се, че фокусът върху незначителните неща отнема енергия и изглежда вреден, но психолози сигурно ще кажат, че това е защитен менахизъм за хората, на които са присъщи и затова е неизбежен и в този смисъл и полезен. Не знам дали това е характерно само за жените, според мен се среща и при мъжете.

7 българки говорят за самочувствието - къде се крие и как да го изграждаме, без да си вредим

Адаптивност, смелост, самоуважение, вяра в себе си, свобода са сред основните понятия в техните лични азбуки на самочувствието

Като майка на две деца, със сигурност сте общувала с жени, които, след раждането, започват да страдат, че ежедневието им вече е различно, чувстват се самотни, безполезни, забравени от близки и познати. Какво бихте им казала, още повече, че вие сте и автор на книги, засягащи темата, например „Племето на майките”, „Азбука за деца и възрастни”?
Не мога да кажа нищо оригинално - първо, този период ще отмине, но това едва ли е някаква утеха, когато седиш затворена вкъщи. Бих посъветвала майките да се опитват да правят всичко, което им се иска и да търсят възможности и помощ за това. Или както пиша в книгата „Племето на майките”: „Виждали ли сте майката беглец? Тя е оставила бебето на някой друг и като изхвърчала от клетка тича на кино, театър, бар или просто среща с приятелки без деца. Не се лишавайте от това удоволствие, то също е част от майчинството.”

Сега много се говори за карантината и това е добър повод да се обърне внимание на обществото, че много жени, като станат майки, преживяват тези мерки в продължение на повече от година, и често никой не го е грижа за това, нито дори собствените им семейства. А детето е извор на радост, то я носи в себе си по начин непознат за възрастния и е жалко да сме подтиснати и да не можем да я съпреживеем.

Майчинството си остава може би най-важното нещо в живота на жената и то, разбира се, е извор на сила и самочувствие. Моите деца, Стефан (16 години) и Филип (11 години) са момчета, които НЕ рисуват, ритат дори и в тясното ни жилище, критикуват моето готвене непрекъснато, но Стефан, с голямо неудобство тези дни ми поиска книга за четене, явно притиснат от извънредното положение. Филип все още е опозиция на всичко, което ценя, така че засега моята майчина гордост се изчерпва с това, че съм им дала свобода да правят това, което харесват и да не замислят да изразяват свободно мнението си. Но нещата, които смятам за необходими не се поставят под въпрос – тогава единственият отговор е “Разбира се.” (Стефан) или “Да, шеф” (Филип).

Б. Рисунка от книгата на Ирина Каракехайова <Азбука>

Снимка: Личен архив

Жената на 40 години губи ли от самочувствието си и късно ли е на тази възраст отново да започне да го гради?
Моето лично преживяване е, че след 40 години човек усеща колко уязвим може да бъде и, че тогава започва да разбира хората, които се раждат по-различни и не могат да се впишат в обществената рамка. По някакъв начин разбира и защо някои от тези хора си отиват млади. Това води до сътресения и наистина има критичност в тази възраст, но не мисля, че отнема самочувствието. Според мен винаги може да се гради самочувствие, но това е неосъзнат процес, няма предписания. Вътрешните процеси в самите нас - интелектуални, емоционални, духовни, сетивни, го създават и ако ги развиваме вместо да ги блокираме няма как да загубим самочувствие. Ако трябва да съм по-конкретна и по-близо до личния си опит, мисля, че самочувствие се гради чрез признанието, че понякога губим, че понасяме рани, че не във всичко може и трябва да сме успешни.

Споделете житейска история, която е отнела самочувствието ви и какво ви е помогнало, за да си го върнете?
Не мога да се сетя за конкретна история, но на мен приятелите много ми помагат в това отношение. Съвсем не пряко и директно, обаче, просто има случаи, в които след среща с тях, добивам особено чувство на увереност.

Има ли трикове, които могат да вдъхнат желание в жената да покорява нови върхове - в семейството, професията, сред близки и познати?
За мен върховете са само в планините. Другото е път, който върви ту надолу, ту нагоре.

Имате ли добро самочувствие? А самоувереност? Научете каква е разликата

През май искаме да дадем стимул, мотивация, вдъхновение на всяка една жена, която има конкретни цели и се бори за постигането им

Познавате ли дами, които са успели коренно да променят живота си към добро и благодарение на какво?
Познавам жена, чието дете, след тежко раждане, имаше доста сериозни проблеми в развитието. Но благодарение на невероятното отношение, което тя и бащата проявяваха към това дете, уникално съчетание между усилия и грижи, но и радост и приемане, и увереност, момчето успя да преодолее в голяма степен тези проблеми и мисля, че единствено тръгна една година по-късно на училище, предполагам, че сега е тийнейджър като всички други. Това, което навремето ме възхити, беше не силата и упоритостта на тази майка, а различната гледна точка, креативността й в справянето с проблема. Това дете „с проблеми” пътуваше на пода в индийски влакове и беше прегръщано от монаси в храмовете там. В същото време си играеше със сина ми, който никога не заподозря, че е по-различен. Когато казваше една неразбираема дума за луна, майка му казваше, че това е думата на санскрит. И наистина беше така, но точно там е разковничето - да разбереш, че детето, което отказва да говори правилно, нарича луната със санскритската дума. За това не са достатъчни само упорство и сила, трябва и особена чувствителност.

Имате ли своя азбука на самочувствието?
Не, имам някои „рехабилитационни“ мерки, като пълно потапяне в море, нощно пътуване в коридора на претъпкан български влак, стръмно планинско изкачване и други подобни, които помагат в критични моменти, но не съм сигурна, че съзнателно може да влияем върху самочувствието си.