Повечето хора я познават най-вече като Чери - тази, която се появява в предаването „Бригада нов дом“ и твори някакви неща от стари вещи. Други, които й се доверяват години наред за семейните си снимки по Коледа и за други поводи, я знаят като Мис Чери или Г-жа Череша. Трети пък си поръчват от нейните украси за празненства и ръчно изработени аксесоари. Екатерина Ташева обаче е толкова многолика и пъстра в знанията и уменията си, че е трудно да поберем всичко в няколко изречения.
С Госпожа Череша, която малко преди края на всяка година се превръща в Госпожа Коледа, си говорим за фотографията, за новородените, които снима, за трите й деца и за доброто, което трябва да пазим в себе си и да раздаваме не само по Коледа.
Представете се така, че да добием представа за колоритната и многолика личност, която се крие зад Г-жа Череша.
Казвам се Екатерина Ташева и съм човек, който от малък много обича да работи с ръцете си. Мога да шия, да плета, да рисувам – всички тези неща, които придобих от мама, баба и обкръжението и семейството ми. И така до днес, когато не съм спирала да се занимавам с неща, които са ръчно изработени. Малко хора знаят, че съм завършила биология и съм работила 10 години по специалността - била съм в Столична община, била съм консултант по проекти, които са свързани с екология и с отпадъци, имам и магистратура по екология и екология на човека. И когато родих моите близначки, си мислех, че ще бъда жена, завряна до печката, готвейки. Оказа се, че имам нужда да правя нещо различно и започнах да изработвам диадеми, които да слагам на главите на моите новородени бебета, да ги снимам и да се опитвам да ги продавам. Хората започнаха да искат не само да си купуват тези диадеми, а и да имат същите снимки, които аз правя на моите бебета. Точно моите момичета близначки бяха моите първи опитни мишки.
Защо Госпожа Череша?
С течение на годините хората започнаха да ме наричат Чери, Госпожа Череша, Черешке, Мис Чери и все по-малко Екатерина и Катя. Вече зная, че ако някой ме търси по телефона като Катя, то това е някой от моето минало. А името ми идва от там, че навремето много обичах да ходя на черешовите дръвчета на Панчарево, където се катерех и си берях череши в един найлонов плик, след което излизах от там и плащах на въпросните ромки, които седяха отпред и мереха черешите. Голям кеф беше за мен, защото аз не слизах от тези дръвчета и така с започнаха да ми казват Чери, Черешке, а хората започнаха да ми носят неща от чужбина, свързани с този плод, имам всичко - дори обувки, които миришат на череши.
Малко хора знаят и че вие сте майка на 3 деца. Разкажете ни за тях, на колко години са, помагат ли в снимането, декорирането и изработването на аксесоари?
Имам 3 деца – близначки, които са на 12 години и син, който тази година беше абитуриент. Определено близначките ми, бидейки до мен непрекъснато, отглеждайки ги в студиата, в които снимаме през годините, няма как да не се занимават с това, което аз правя. И двете рисуват, едната плете, другата шие. И всъщност вкъщи непрекъснато е декорирано за някой празник, за рождения ден или имения ден на някого, това е нещо нормално за нас, самият ни дом е вид сцена, защото нещата, които са в студиото ми ги нося от вкъщи или после се връщат вкъщи. Да, децата ми наистина обичат да са около мен и да правят това, което мама прави с изключение на сина ми, които рязко и категорично се оттегли от това в един момент и се занимава с финанси – това учи в момента.
Снимали ли сте деца в неравностойно положение, с някакви увреждания или такива, които нямат средства да си позволят да заплатят за нея?
Да, през годините съм правила много кампании. Бях получила от едно предаване колие, а хората, които ми го подариха, ме нарекоха ангел. Тъй като не видях нищо ангелско в себе си, освен, че съм Ангелова и дъщеря ми се казва Ангела, реших, че трябва да направя някакъв ангелски жест. И тогава през цялата година снимах безплатно семейства с глухонеми деца. Снимала съм и глухонеми деца тук на място, разревавали сме се целия екип, когато цяло семейство дойде с едно новородено бебче, знаейки преди това, че родителите са глухонеми. След което това семейство пристигна с лелята, чичото, бабата и дядото от едната и другата страна и се оказа, че всички са глухонеми. Започвам да снимам детенцето, но в този момент моята асистентка, без да иска, изпуска нещо на земята, детето си вдигна ръцете и ние разбрахме, че то чува и всички започнахме да ревем.
Как започнахте да се занимавате с фотография?
Обичта ми към фотографията се зароди по много странен начин. За да мога да родя моите близначки, се наложи да лежа 9 месеца на легло и през това време непрекъснато четях книги за фотографията и си лежах с моите обувки с череши и си казвах така „Не знам какво ще се случи с тези череши, не знам Череша ли ще бъда, каква ще бъда, но аз стана ли от тоя креват, родя ли ги тези деца, нещо ще се промени, защото усещам, че работата, която върша, не е тази, която искам“.
Оказа се, че много мои приятели са си окачили снимките, които аз съм правила, на стените в домовете си. Минах през фотографски курсове и започнах да снимам в хола си, след това студио, докато не стигна до голямо студио с много хора около мен, които ми помагат.
Вие отглеждате сама трите си деца? Това ми се струва като пример за майките, които идват при вас за фотосесии.
Много майки се вдъхновяват от това, което виждат, когато дойдат. Виждат ме винаги усмихната, винаги обичаща деца и винаги работеща. Давам им някакъв стимул на тези, които имат по едно дете, да се справят с още едно и дори да си помислят за трето. Аз отглеждам моите три деца сама. Разбира се, че имам майка си и баща си зад гърба си, те вече са възрастни хора и аз се справям абсолютно, категорично и единствено самичка с 3 деца, което е постижение – поне така ми казват.
Декември е един от най-натоварените месеци за всички професионални фотографи. Колко фотосесии правите на ден през тогава?
Не мога да кажа колко фотосесии правим, но мога да кажа, че работя всеки ден и всъщност денят започва със снимки, след това преминава с правене на ръчно изработени неща до привечер, след това се отива да се украсяват домове на хора, молове, ресторанти за Коледа.
Фотографът не е само фотограф! Какви други професии съвместявате, когато снимате деца?
Не си само фотограф, когато снимаш деца, ти си психолог, ти си всичко останало, ти трябва да познаеш какво би харесало детето и какво би привлякло погледа му, защото родителите искат детето да гледа в камерата и да се усмихва. Представете си това дете да го боли зъб, да му никнат зъбки, то пищи, крещи, не иска да обличат тази риза или тюлена пола, защото му боде. Аз обаче правя всичкото това нещо възможно да се случи.
Доста хора мисля, че фотосесиите са безумно скъпи, а фотографът само натиска едно копче. Каква подготовка тече преди това?
Това не е просто да отидете да си купите една играчка. Това е супер много труд. След като свършат снимките, процесът продължава, той е много бавен, докато се обработят снимките, докато се поднесат обратно на клиента. Това е много, много дълъг процес, който продължава поне един месец и затова е толкова скъпо.
След стреса от подбор на тоалетите за семейството, обличане на децата, старание да се гримира, накрая е трудно майката да постигне лежерната усмивка на бащата. Какво казва вашият опит?
Разбира се, че на майките е най-трудно да излязат добре на снимките. Обаче аз също съм майка и знам как точно да ги позиционирам, за да изглеждат добре, а и Фотошопът ми помага след това. А и те ме слушат – казвам им „тук си сложи крака – там ръката“, „вдигни брадичката“, „прибери коремчето“. Това се случва един път в годината – те обличат красиви дрехи и токчета и ми се иска да изглеждат наистина добре.
Кое е по-лесно за снимане - новородено или бягащо из студиото 3-годишно?
Новородените бебета са моята страст. Предпочитам ги пред 3-годишното, което тича из студиото, може би защото 2-3 годишните са най-трудната възраст за снимане. Моя гордост е, че запознах да изучавам Newborn baby care specialist в чужбина, такава специалност, което в България няма. Това са хората, които помагат на майките в домовете им, когато бебето се роди. Т.е. аз мога да обърна внимание на незабележими неща, които да сигнализират на родителите, че трябва да се насочат към педиатър. И много хора идват при мен, защото моите способности са не само просто фотографски, ами и как трябва да застане бебето, да легне. И всъщност и тук не си само фотограф, ти си отново психолог.
Разкажете ни забавна случка от студиото.
Едно детенце влезе в студиото и майка му го беше подготвяла много дълго време, говорейки му „Сега отиваме при госпожа Череша, сега отиваме при госпожа Череша“ и когато детето влезна, му беше толкова красиво и толкова коледно, че когато майка му го попита пред мен „Тази жена коя е?“ и то каза „Това е Леля Коледа“. И така се превърнах и в Госпожа Коледа или Леля Коледа за децата.
Друга интересна случка, за която се сещам - имаше едно семейство, което дойде със сак пълен със злато под формата на герданчета, обеци и какви ли не неща. Казаха ни, че искат да снимаме в това злато едно новородено бебе. И така направихме гнездо от всичкото злато и снимахме бебето там.
Кой е най-лесният начин да накараме непокорно 3-годишно да погледне към обектива и да се усмихне?
Разиграват се цели театри. Зад гърба ми обичайно има една или 2 жени, които разиграват цели театри, а и аз самата. (Вижте във видеото горе как протича цялата забава по време на фотосесия).
Имате ли някаква традиция с благотворителен характер около празниците?
И тази година като всяка друга, ще се включа в „Българската Коледа“. В нашето студио събираме капачки за кувиози за бебетата. Всяка година си намирам някаква кауза - тази направихме календара на фондация „Мечта за дете“, в който благотворително участвам изцяло с всичките снимки, които съм направила.
