Ноември започва с джаз, а Пловдив е неговият дом. Програма започва тази сряда, а ние се срещаме с чаровната българска джаз певица Мирослава Кацарова, за да разберем повече за събитието, което продължава да отстоява добрия вкус и да утвърждава Пловдив като център на джаза, където публиката може да чуе и види най-актуалните и прогресивни изпълнители. Думата за новото издание на Пловдив Джаз Фест, както и последния й албум "My Cinema", даваме на Мирослава Кацарова.
Какви са тази година акцентите в програмата на Пловдив Джаз Фест 2017?
Лично за мен цялата програма е интересна и проектите, които ще се представят тази година, са смислени и силни до един. Важно е да се знае, че за първа година основните концерти на сцената на Дом на културата "Борис Христов" ще са по два на вечер, но с един общ билет. Ще продължат и съпътстващите събития, сред които много силно се отличава младежкият конкурс. Гала концертът на победителите ще бъде на 2 ноември от 17 ч. в Бибоп кафе и там ще бъдат отличени победителите. Днес точно се чух с председателя на журито Александър Леков, който каза, че нивото и тази година е много високо - талантливи, умни, креативни и дръзки млади хора са заявили участието си с впечатляващи записи.
Разбира се, една от мисиите на фестивала е да поддържа връзката между джаз поколенията жива и да държи будна паметта за джазмените от годините на тоталитарния режим, когато да се изпълнява тази музика не е било лесно. Затова от миналата година учредихме награда за цялостен принос към джаза, която бе връчена на иконичния китарист Огнян Видев. Тази година ще бъде присъдена на композитора, музиканта и създателя на Бели, Зелени, Червени - Веселин Николов.
От друга страна, от самото начало на Пловдив джаз фест една от важните ни фигури, съпътствала фестивала, е Андрония Попова-Рони. Тя пя в двата проекта "Четири дами пеят джаз", бе част от журито на първото издание на младежкия конкурс и изобщо бе част от фестивала с духа си и таланта си. Всички много я обичаме, липсва ни и не искаме да приемем, че отлетя от нашия свят... Решихме тази година Пловдив Джаз Фест да учреди специална награда за Андрония Попова-Рони за приноса й към музиката и изкуството.
Тази година хедлайнери на фестивала са Джейсън Моран, Дони Маккаслин и Джошуа Редма. Защо да не пропускаме изпълненията на всеки един от тях?
Джейсън Моран си е направо ренесансова личност. Освен, че е виртуозен интерпретатор, пианист и познавач на автентичното творчество на някои от важните, класически джазмени, той е и брилянтен лектор в областта на джаза. Съгласи се да направи лекция за Телониъс Монк в деня преди началото на фестивала, на 31 октомври в Бибоп кафе от 17 ч. Той е много активен по отношение на развитието на новите линии в джаза, които не рядко се срещат със съвременни градски музикални течения. Не случайно е шеф на джаз секцията в Кенеди център. И още едно от неговите изумителни умения - той е визуален артист с експозиции на Венецианското бианале. На концерта в Пловдив ще има видео стена с визуален материал, който ще комуникира с музиката, случваща се на сцената изпод ръцете на още десет първокласни музиканти от Ню Йорк. Как ще стане това? И аз не знам. Ще разберем на 1 ноември.
Дони Маккаслин е един от най-модерните и неконвенционални съвременни джаз артисти. Много освободен по отношение на изразните средства и музикалната стилистика, в същото време обвързан с мелодичността на инструменталните пиеси - съчетание, което го превръща във визионер по отношение на джаза. Явно Маккаслин има почти магична връзка с музиката... Нещо, което навярно е уловил и Дейвид Боуи, когато една вечер чува неговия квартет да свири в нюйоркски джаз клуб. Тогава той го кани да сътвори и запише следващия му албум, който се оказва и последен - "Blackstar", спечелил 5 награди "Грами" тази година.
Джошуа Редман е наричан модернист в джаза и е считан от мнозина за законодател в съвременния джаз. Шоуто му винаги е непредсказуемо, затова нито едно не е за изпускане. А всяко е белязано от интелект, виртуозитет, класа, безкомпромисност, изненада.
Джейсън Моран ще представи трибют на Телониъс Монк за 100-годишнината от рождението му. С какво смяташ, че великият джазмен най-силно продължава да вълнува съзнанието на публиката и днес?
Това е дълга тема, би било несериозно да отговоря с няколко думи. Може би, ако дойдете на лекцията на Джейсън Моран, посветена на творчеството и личността на Монк, ще си отговорим донякъде на този въпрос. А най-добре бихме направили, ако послушаме негова музика. Затова след като прочете това интервю, пуснете си изпълнение на пиесата "Round Midnight", чийто автор е именно Монк, и навярно ще разберем защо той ни вълнува толкова и сега...
Спомена, че Дони Маккаслин е участвал в "Blackstar", последния албум на рок легендата Дейвид Боуи. Ще представи ли музика от записите по него?
Дони Маккаслин е силно вдъхновен от срещата и работата си с Дейвид Боуи. Албумът "Blackstar" съдържа в себе си колкото почерка на Боуи, толкова и виртуозните и новаторски музикални идеи на Маккаслин. Но след това саксофонистът продължава по своя път и миналата година записва албум, посветен на Боуи, наречен "Beyond Now". Точно този албум ще бъде представен на сцената на Пловдив Джаз Фест.
Джошуа Редман е световноизвестен в джаз средите саксофонист. Какво да очакваме от изпълнението му по време на фестивала?
От Джошуа Редман ще очакваме неочакваното. Той е толкова иновативен, мащабен, разгръщащ музиката в нови и непознати дълбини и перспективи, че едва ли може да си представим предварително неговите концерти. Той ще гостува с нестандартно на пръв поглед трио, но характерно за него - редом с Редман са басистът Рюбен Роджърс и барабанистът Грегъри Хъдчинсън.
Програмата включва и четири големи български проекта. Разкажи първо за проекта на Хилда Казасян в памет на Ела Фицджералд.
Това е почит към първата дама на песента Ела, която тази година щеше да навърши 100 години, ако бе жива. И когато обмислях как да почетем паметта на любимата ни джаз дама, почти веднага осъзнах, че Хилда е най-подходяща да препрочете нейния богат песенен материал и да ни представи своите лични интерпретации на репертоара на Ела. Тя се съгласи и сега очаквам с нетърпение този концерт наречен "С усмивка за Ела". Като прибавим и факта, че до Хилда застават JP3 и Мишо Йосифов, мисля че ни очаква истински музикален празник в памет на великата Ела Фицджералд.
Изключително интересно звучи проектът "4 господа пеят джаз" с Орлин Павлов, Павел Терзийски, Свилен Ноев и Стефан Вълдобрев, които ще изпълнят любими джаз песни в специални аранжименти.
Това е проект, който е своеобразно продължение на "Четири дами пеят джаз" - продукция на фестивала, която всяка година е тематична. Тази година ми хрумна да направим експеримент, като поканим вокалисти от други жанрове и да ги поставим в различен за тях контекст, какъвто е джазът. Оказа се, че всички, които поканихме, се съгласиха - а това са Орлин Павлов, Стефан Вълдобрев, Свилен Ноев от "Остава" и Павел Терзийски. Всички те са дръзки, артистични, със свой разпознаваем стил на пеене и с чувство за хумор, което винаги е важно. А редом с тях на сцената ще е силен брас бенд, който също се роди покрай фестивала и това е Октет Пловдив. Аранжиментите са дело на талантливия пианист Мирослав Турийски. Тъй че ни очаква забавна петък вечер!
Пловдив се очертава като истинската културна столица на България през последните години. Смятате ли да задълбочите присъствието на джаз събития в Града под тепетата освен големия фестивал?
Пловдив е красив и романтичен град, с най-живописната светлина, с аромати и истории, въздухът му е наситен с човещина и безметежност, тъй че разходките из улиците му са благородно и вдъхновяващо преживяване. Затова, мисля си, джазът му отива. Това е саундтракът на Пловдив и концертите на джаз изпълнители тук са някак естествен и закономерен резултат от потребностите на хората, които живеят или са гости в града ни. Убедена съм, че тук джазът си е у дома, затова ще продължим да организираме концерти и срещи с най-добрите съвременни джаз артисти.
Какво те провокира да го запишеш новия джаз албум "My Cinema"?
Миналата година излезе "My Cinema", с музика от филми, но и с някои авторски композиции. Това е опит да разкажа мои истории през пиеси, озвучавали важни за мен филми. Филми, които ме промениха, разтърсиха и изпълниха с въпроси, чиито отговори, впрочем, все още търся... Сред тях са "Криле на желанието" на Вендерс, "Ново кино Парадизо" на Торнаторе, "Говори с нея" на Алмодовар... Някои от пиесите бяха инструментални - ние ги превърнахме в песни, а други, които са си песни, преработихме в нашата стилистика, производна на джаза. Интересен процес, в който с много страст и фантазия бяхме затънали цяла година с музикантите, с които работя - Мирослав Турийски, Веселин Веселинов Еко и Христо Йоцов. Интересно е, че първо направихме концертна програма с тези песни и после, когато някак нещата узряха, след срещите с публиката, влязохме в студио и записахме песните. За мен бе важно да изразя убеждението си, че музиката е личен, невидим филм, който всеки сам живее, сънува, мечтае... И може би, съвсем малко поне, успях...
В албума пееш не само на български, но още на френски, испански, английски... Откъде дойдоха вдъхновения за тези песни?
Аз обичам музиката, която се съдържа в езиците - френски, португалски, английски, испански, български… Всеки е самостоятелен фонетичен код към култури, наслагвания, асоциации... Тъй че не се ограничавам относно езиците и не вярвам, че трябва да се пее само на английски или само на български. През годините разбрах, че гласът има своята памет и той е закодирал в хриповете си, в обертоновете си нашите преживявания, сънища, лични открития… Така че смисълът на думите не рядко може да бъде нюансиран от тези дискретни детайли на вокала, а когато това са думи на различни езици това богатство би било още по-колоритно. Имам любими думи от различните езици, които сами по себе си са поезия...
Най-слушаните парчета в стрийминг платформи като Spotify са именно тези на чужди езици? С какво си обясняваш това?
Българският е красив език за пеене, не е популярен и е труден за артикулация, това са част от причините да не се слуша в световен план музика, интерпретирана на български... Най-често английският е този, на който се пее, но той е езикът, който и децата вече говорят, където и да са по света... Има музика, която си звучи най-добре на своя си език - например родопската музика, или бразилската - португалският е толкова фонетично екзотичен и поетичен...
Песента "Искаш ли отново да си ти" звучи леко, но носи дълбок смисъл. Сама ли пишеш текстовете на песните си?
Това е песен, която се появи във фантазията ми за минути, като светкавица, тъй че може би затова е белязана с някаква лекота... Да, винаги пиша текстовете си, с изключение на гениалния текст на Елин Рахнев на песента "Пазя те" от новия ми албум... Но от първия ми албум - "Бяло в бяло" до сега държа на това. А и пиша текстове само, когато имам какво да кажа. Същото се опитвам и с музиката - да излизам на сцената да пея само тогава, когато знам какво искам да кажа на публиката си. Ако ли не, паузите са важно състояние.
Къде скоро публиката може да чуе новия ти албум на живо?
Веднага след фестивала - на 18 ноември в Пловдив в клуба на "Борис Христов" ще представя една програма "Юга вътре в мен" с Миро Турийски и Младен Димитров, част от песните в нея са от последния ми албум. После през декември ми предстоят няколко клубни концерта в Пловдив и София с Миро, Еко и Христо Йоцов, така че каня всички, които харесват музиката ни!
