Плодовите зеленчуци се култивират и отглеждат заради плода. Съществуват още листни (спанак, маруля), листно-стъблени (цветно зеле, алабаш), луковични (лук, чесън), кореноплодни (морков, ряпа) и клубеноплодни (картофи) зеленчуци. От тях се използват листата, грудките и т.н.
Като заговорим за тиква, няма как да не се сетим за героя на Елин Пелин Душко Добродушков, който
от единия срам да не го помислят за селянин, отказа предложеното парче печена тиква от „господин управителя”, с което само си докара лоши кошмари
Огромни тикви го преследваха по полето, призраци на тикви му се привиждаха посред бял ден, а „перото, което скърца бързо по книгата, му шепне: тиква, тиква, тиква...”
В миналото пазарът „Георги Кирков”, днес по-известен като Женския пазар, на който хората са се събирали във вторник и петък, есенно време е умирисвал целия град с предлаганите печени тикви. А в непазарни дни продавачи с колички на 2 колела са обикаляли София и са предлагаха стоката си. И ако миризмата на печена тиква не е била достатъчна,
продавачите се провиквали „медароооо, медароо”
По това време домакинствата почти не са разполагали със собствени фурни, затова или са занасяли тиквата за печене в обществените, или са купували готови парчета от пазарите.
„Очите му неволно пробягнаха по захаросаното парче тиква с почервеняла и съблазнително прегоряла кора и в гърлото му се набраха слюнки.”
Тиквата може просто да се нареже на едри парчета и да се изпече – без да й се бели кората, без да се ръси със захар. Именно по този начин я приготвяше баба ми в моето детство. Твърдата кора изхрущяваше под напора на острия нож и силната й ръка, а след минутки парчетата се озоваваха в горещата фурна на старата желязна печка на дърва. Тиквата беше толкова вкусна, че остъргвах с лъжица и последните остатъци от нея. А понякога изяждах дори и кората.
По-късно аз самата започнах да приготвям печената тиква, поръсена със захар. Това й придаваше допълнителна сладост. Чудесен вкус се получава с кафява захар, или с такава, която е предварително ароматизирана с няколко шушулки ванилия. Ако обичате да експериментирате с аромати и вкусове, пробвайте и с канела. Тя много добре допълва вкуса на тиквата. Вместо захар, може да сложите мед. Ръснете и дребни парченца орехи за още по-богат вкус.
Друг вариант - нарежете тиквата на малки парчета, посипете ги със захар, добавете малко водичка и варете в тенджера под налягане. Става хем бързо, хем вкусно.
Нарязаната на малки парчета тиква може да залеете с прясно мляко, яйце и захар и да я изпечете във фурната. Така приготвена тя е изключително мека и сочна. Някои хора наричат този десерт тиквен крем-карамел.
Цяла тиква, пълнена със сушени смокини, сливи, локум, стафиди, бадеми и кашу е изключително лакомство. Отрежете капака, изчистете семките и напълнете с плодовете и ядките. Вместо захар може да използвате кленов сироп.
„Вкусното парченце тиква пак се мярна пред очите му – хубаво, топло, сладко и над него се вие тънка изкусителна пара.”
Гледам малката оранжева тиква от плат на бюрото си и си представям, че е истинска. Току-що е нарязана и мирише на есен. Метнала съм я преди малко във фурната като зла вещица, но тя си мисли, че е на солариум, а разтопената до кафяво захар по нея е тенът й. Въздишам и мечтая да си отхапя. О, да!
