Десет истини за миома на матката. Част 3

Миомата понякога пречи на забременяването, по-често пречи на бременността и на раждането. „Понякога” и „по-често” не означават „винаги”.
  • 3858
  • 0
  • 2
    0
здраве
Снимка: Thinkstock/Guliver Photos

Продължение от Десет истини за миома на матката

7. Миомата понякога пречи на забременяването, по-често пречи на бременността и на раждането. „Понякога” и „по-често” не означават „винаги”.
Една жена забременява, когато
• настъпи оплождане на яйцеклетка – нормално това става в маточната тръба
• оплодената яйцеклетка стигне до маточната кухина и се засели там.

Сперматозоидите на здравия мъж са заредени с енергия и с лекота преодоляват всякакви завои и други препятствия по пътя си към яйцеклетката. Дори доста деформираната от миомни възли матка не се оказва пречка за оплождането. Малко по-различно стоят нещата със заселването на оплодената яйцеклетка. Една миома, най-вече субмукозна (разположена непосредствено под маточната лигавица) е в състояние да компрометира нормалното проникване на оплодената яйцеклетка в лигавицата. Резултатът е безплодие, но не поради невъзможност за зачеване, а поради изхвърляне на зародиша в най-ранните фази на развитието му (ранен спонтанен аборт, който често се възприема от самата жена като закъсняла менструация).

Веднъж заселен в матката, зародишът започва да се развива. Миомите могат да попречат на това развитие – не толкова с обема си, колкото със своето местоположение. Рискът от спонтанен аборт или преждевременно раждане е по-висок при онези миоми, които деформират маточната кухина. Ако миомата е разположена далеч от маточната кухина, възелът има възможност да расте, без да пречи на растежа на бебето.

Току-що споменахме, че по време на бременост миомните възли имат свойството да растат. Уголемяването им е по-интензивно, отколкото в отсъствие на бременност и се дължи на променените хормонални нива в организма на бременната.

Освен стимул за нарастване на миомите, бременността представлява и риск за нарушаване на тяхното кръвоснабдяване. Тъканта на миоми с нарушено кръвоснабдяване загива, както загива сърдечният мускул при запушване на коронарна артерия, т.е. получава се нещо като инфаркт на миомата. Състоянието е известно като “некроза на миомен възел”. Некротичните миоми по правило предизвикват коремна болка, а понякога стават причина за толкова тежки нарушения, че говорим за настъпване на „коремна драма” или “остър хирургичен корем”. Острият хирургичен корем налага спешна операция. Все пак, спешната операция е по-скоро изключение, а не правило при лечението на некротични миоми по време на бременност.

Миомите могат да се отразят на раждането по два основни механизма. Първият от тях отново е свързан с местоположението на възела. Ако миомата е разположена ниско, към маточната шийка, тя може да се окаже пречка за минаването на плода през естествените родови пътища. Такива миоми често стават причина за избор на цезарово сечение като единствено възможен начин бебето да се роди. Вторият механизъм е свързан с броя на миомните възли. Ако те са многобройни, присъствието им в матката нарушава нормалното свиване и разпускане на маточния мускул. Доколкото това свиване и разпускане е основният двигател на раждането, жените с множество миоми често развиват така наречената “родова слабост”. Нарушената способност на маточния мускул да се свива и разпуска представлява сериозен риск и след раждане на бебето, когато матката трябва да принуди плацентата да се отлепи от нея и да я напусне. Множеството миоми стават причина за усложнения при отлепянето и раждането на плацентата. Тези усложнения могат да бъдат твърде тежки, свързани със значителна кръвозагуба и риск за живота на родилката.

8. Миомата влошава качеството на живота.
Здравата жена, чийто резултат от последната цитонамазка е отрицателен, подлежи на профилактичен гинекологичен преглед веднъж на 2-3 години. Такъв интервал е поносим. По-кратък интервал може да стане досаден.

Вече казахме, че миомата се превръща в злокачествен тумор извънредно рядко – толкова, колкото и нормалният маточен мускул. От друга страна, никой не може да бъде абсолютно сигурен дали едно малко възелче, открито в матката, е миома или саркома. Сигурност в това отношение има едва тогава, когато се уверим, че възелчето не нараства прекалено бързо. Бързият растеж е свойство на злокачествените тумори, доброкачествените тумори растат бавно. Миомите, които не подлежат на оперативно премахване, подлежат на клинично и ехографско проследяване на всеки 6-12 месеца – за да сме сигурни, че не растат с темпа на злокачествените си аналози. Самият факт, че една жена трябва да се явява на гинекологичен преглед по 1-2 пъти годишно, за да се увери, че не страда от злокачествено заболяване, не може да не наруши душевния й комфорт.

Още по-драстично е нарушен душевния комфорт на жена, която страда от неправилни маточни кръвотечения. Забележете, че не говорим за чисто физическите параметри на страданието й – от необходимостта постоянно да е запасена с хигиенни пособия до клиничните симптоми на хроничната анемия. Тук става дума за нарушен душевен комфорт: пониженото самочувствие, изнервящото очакване кървенето да започне или да спре, унизителните случаи на отказ в последния момент от служебно или развлекателно пътуване, разочарованието от пропусната възможност за романтично преживяване. Все неща, свързани с качеството на живота. Миомите (по-точно - техните усложнения) не съкращават живота на жената, но го правят по-некачествен.

9. Не вярвайте на афоризма “Матка, която не ражда деца, ражда миоми”.
Този не особено духовит афоризъм на всичко отгоре не е и верен.
Първо, миомите изобщо не подминават жените с едно-две и повече деца. Ако една раждала жена е повярвала, че боледува от всичко друго, но не и от миома, тя може години наред да опитва лечение на неправилните си маточни кръвотечения с различни хапчета, докато накрая се окаже, че операцията ще сложи веднъж завинаги край на страданията й.

Понякога въпросният афоризъм се интерпретира малко по-различно. Жена между 40 и 50 години е решила, че вече не може да забременява. Менструацията й става нередовна, започва да прескача. Чувства тежест в долната част на корема си, понякога й се струва, че опипва нещо плътно. Жената си казва: “Вече не мога да раждам деца, значи съм развила миома”. Няма съществени оплаквания и отлага посещението си при гинеколог. Когато най-сетне се накани да отиде на преглед се оказва, че е с напреднала бременност. Освен внучета, предстои й да гледа собствено детенце.

Второ, нераждали жени също могат да развият миома. На такива жени гинекологът трябва да предложи и проведе лечение, което максимално да съхрани детеродната им способност. Тази задача понякога не е лесна и изисква специална професионална квалификация. Понякога, за съжаление, задачата се оказва неизпълнима – но такива случаи са извънредно редки.

10. Медицината не лекува миоми на матката, а жени с миоми на матката.

Според статистиките, по света най-честа причина за оперативно отстраняване на матката е наличието на миома (миоми). Отстраняването на матката безспорно представлява окончателно излекуване на маточните миоми, но не можем да го препоръчаме като универсален лечебен метод. Всяка жена с миоми на матката е отделен, уникален случай, който изисква отделен, уникален подход.

В заключение – не подценявайте наличието на миома във вашия организъм, не чакайте тя да придобие гигантски размери и едва тогава да се решите да легнете на операционната маса. Това усложнява технически операцията, а на Вас може да причини различни физически, психически и социални неблагополучия.

Д-р Анета Начева
Акушер-гинеколог, Клиника по обща и онкологична гинекология на ВМА

Материалът е предоставен от www.mamatatkoiaz.bg

коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Изпрати
 
Хороскоп
  • Овен
    aries Днес можете да дадете израз на чувствата, които бушуват във вас. След романтичната вечеря се отдайте на желани сексуални удоволствия, но не и ако все още не сте опознали партньора си.

Топ предложения