.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

141 години от подвига на националния герой Христо Ботев

Евгений Милов | преди 8 седмици
Христо Ботев
Дълбок поклон пред великия български революционер и поет!

Днес се навършват 141 години от подвига на пламенния поет и революционер Христо Ботев, завинаги за свободата и независимостта на Майка България на 1 юни! Един от безсмъртните синове и една от най-ярките личности в историята на родината, Ботев с гордост зовем национален герой. Почитаме паметта му със стихотворението "До моето първо либе".

Остави таз песен любовна,

не вливай ми в сърце отрова – 

млад съм аз, но младост не помня, 

пък и да помня, не ровя

туй, що съм ази намразил 

и пред тебе с крака погазил.

  

Забрави туй време, га плачех

за поглед мил и за въздишка: 

роб бях тогаз – вериги влачех, 

та за една твоя усмивка,

безумен аз светът презирах

и чувства си в калта увирах!

 

Забрави ти онез полуди,

в тез гърди веч любов не грее

и не можеш я ти събуди 

там, де скръб дълбока владее,

де сичко е с рани покрито

и сърце зло в злоба обвито!

  

Ти имаш глас чуден – млада си,

но чуйш ли как пее гората? 

Чуйш ли как плачат сиромаси?

За тоз глас ми копней душата,

и там тегли сърце ранено,

там, де е се с кърви облено!

 

О, махни тез думи отровни!

Чуй как стене гора и шума,

чуй как ечат бури вековни,

как нареждат дума по дума –

приказки за стари времена

и песни за нови теглила!

 

Запей и ти песен такава,

запей ми, девойко, на жалост,

запей как брат брата продава, 

как гинат сили и младост,

как плаче сиротна вдовица

и как теглят без дом дечица!

  

Запей, или млъкни, махни се!

Сърце ми веч трепти – ще хвръкне,

ще хвръкне, изгоро, – свести се!

Там, де земя гърми и тътне

от викове страшни и злобни

и предсмъртни песни надгробни...

 

Там... там буря кърши клонове,

а сабля ги свива на венец;

зинали са страшни долове

и пищи в тях зърно от свинец,

и смъртта й там мила усмивка,

а хладен гроб сладка почивка!

 

Ах, тез песни и таз усмивка

кой глас ще ми викне, запее? 

Кървава да вдигна напивка,

от коя и любов немее,

пък тогаз и сам ще запея

що любя и за що милея!...

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Как се обезкосмявате?