През последните години светът стана свидетел на нови и повтарящи се здравни кризи, а една от тях е маймунската шарка. 

Въпреки че този вирус не е нов, неговото разпространение през последните месеци предизвика безпокойство сред здравните експерти и обществеността. 

Световната здравна организация (СЗО) обяви маймунската шарка за „извънредна ситуация в областта на общественото здраве с международно значение“ – решение, което може да доведе до координирани международни действия. Заболяването принадлежи към същото вирусно семейство, което причинява и дребната шарка, но макар симптомите да са сходни, заболяването е значително по-леко. 

Ваксините и лекарствата, разработени за дребната шарка, се оказват ефективни и срещу маймунска шарка, но както при COVID-19, справедливото разпределение и достъпът до ваксини ще бъдат основно предизвикателство на глобално ниво.

В тази статия ще откриете всичко, което трябва да знаете за маймунската шарка, за да разберете по-добре какво представлява и как да се предпазите.

КАКВО Е МАЙМУНСКА ШАРКА?

Маймунската шарка е вирусно заболяване, което произлиза от същото семейство вируси, причиняващи и едрата шарка, но е значително по-малко опасно. Вирусът за пръв път е открит през 1970 г. и е регистриран предимно в африкански държави, като Демократична република Конго (ДРК). През последните години обаче случаите на заболяването се увеличават и в други части на света.

КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА ВИРУСЪТ?

Маймунската шарка е зоонозно заболяване, което означава, че се предава от животни на хора. Основните носители на вируса са диви животни, като катерици, сънливци и някои видове маймуни и плъхове, които живеят в тропическите региони. Заразяването става чрез ухапване, одраскване или директен контакт с инфектирани животни или чрез консумация на месо от заразени диви животни.

Предаването от човек на човек също е възможно, макар и по-рядко срещано. Това става чрез директен контакт с телесни течности, кожни лезии или чрез замърсени предмети, като дрехи и легла. Вирусът може да се разпространи и по въздушно-капков път, но това изисква продължителен и близък контакт.