На 17 юли почитаме името на Света Марина. Когато е на 12 години, възпитаната в идолопоклоничество Марина за пръв път чува за Исус Христос от един християнин. Сърцето й се изпълва с любов към бога и пожелава да получи свето кръщене. 

Когато я среща Олимврий - управителят на източните страни, пожелава да я вземе за жена, но за да изкорени християнската й любов, я хвърля в тъмница и я изправя на съд.

Всички кървави изтезания Марина лекувала с вярата си и на следващия ден по тялото й нямало следа от рани, с което учудвала всички. 

Светицата се счита за покровителка на водите. На този ден празник отбелязва и град Созопол. 

Много интересна българска народна песен е посветена на светицата.

С нея честитим празника на всички, които носят това красиво име!

Мари Марино, света Марино!

Домна царица на слънце дума:
- Ой слънце, слънце, ясно високо!
Като ми грееш ясно високо,
ясно високо, та нашироко,
дали не знаеш биле за рожба,
биле за рожба, за клето сърце?
Ясното слънце тихом говори:
- Зная го, зная, Домно царице,
ала го кажат много далеко,
много далеко и много скъпо:
за торба платно, платно ленено,
за кило жито, бела пшеница;
овчар го бере, стадо да кърми,
да има стадо ягнета шари,
ягнета шари и пресно млеко.
Домна царица тихом говори:
- Ой слънце, слънце, ясно високо!
Набери ми го и донеси ми,
та да го варя и да го пия,
дано си стана пълна, непразна.
Ако се добие момиче рожба,
ако е момиче, халал да ти е;
ко е момче, халал да ми е!
Набрало слънце биле за рожба
и го набрало, и го занело,
та го варила Домна царица,
та го варила и го е пила
и е станала пълна, непразна,
и е добила момиче рожба,
момиче рожба, Света Марина.
Гледала го е девет години,
отвънка прага не го е пуснала,
да я не види ясното слънце,
ако ми я види, ке я отнеме.
Щом е сторила девет години,
клепало клепе рано в неделя;
то не било Боже клепало,
нали е била сама змеица,
сама змеица, златокрилица,
та да измами Домна царица.
Измамила е Домна царица,
на църква тръгна, Марини дума:
- Мари, Марино, хубава керко!
Сичко във къщи да си почистиш,
отвънка прага да не излизаш,
да не излизаш, сметта да хвърлиш,
да не излизаш за вода д’идеш,
да не те види ясното слънце;
че ко те види ясното слънце,
ако те види, ке те уземе!
Маринините милните дружки,
те са тръгнали за вода д’идат,
за вода д’идат, Марина викали:
- Хайде, Марино, за вода д’идем!
Марина забрави майчини думи,
менци е зела, на вода отишла,
вода налела и се върнала.
Ка я видело ясното слънце,
та си посегна от синьото небо,
та си издигна бела Марина,
та я издигна във синьо небо.