Те са Мариана и Николай. Запознават се, когато тя е на 13 г., а той на 16. Та тя е била още дете! – възкликвам аз, когато Николай ми казва точната й възраст. Въпрос на гледна точка – отговаря ми той. От това запознанство се ражда една дълга 19-годишна връзка, пътувала между Луковит, Плевен и София. Заедно изживяват най-важните събития в живота на едно момиче и на едно момче – казарма, абитуриентски бал. Заживяват заедно в София и е някак съвсем естествено от толкова дълга връзка да се роди и дете. Никол се появява на бял свят на 29 май, 2007 г.
Какво е по-особеното в тази история, която ви разказваме в Деня на християнското семейство ли? След 19-годишна връзка и едно дете Николай и Мариана решават да се оженят – голяма сватба, с всички ритуали, бяла рокля, черен костюм, подпис в общината, корони в църквата, дълга лимузина, гълъби в небето, сълзи, усмивки, приятели, вино.
Мариана
Винаги съм искала да се оженим, но все не го планирахме. И така си минаха 19 години. Всяко момиче иска да се види като булка – в дълга бяла рокля. И аз така. Струва ми се, че в последно време Николай настояваше повече да организираме нещата. Свързахме се със сватбена агенция и вече нямаше връщане назад.
Нямам много спомени от сватбата – бели петна. Знам, че казват, че ако имаш бели петна, това означава, че си бил много щастлив. Ако това е истина, значи сватбата е била най-щастливият ми момент.Спомям си, че в църквата ми стана много топло и имах чувството, че ще припадна. Това са невероятно много емоции!
Направихме фотосесия в Южния парк в София. След това пътувахме с лимузина до Луковит. Там си казахме „Да” в общината и се подписахме. След това имахме църковен брак. В двора на ресторанта имахме отново церемония с подписване и посрещане. А след това един луд купон!
Николай
Не съм вярващ, но решихме да имаме и църковен брак. Просто така трябва. Исках да има всички ритуали и да спазим всички традиции. С църковния брак значи, че ще бъдем двамата заедно и когато идем на небето ли? Хм... Ще я видим тази работа! За мен не могат ли да направят изключение (смее се!).
Избрахме 5.09 за дата на сватбата. Тогава се провежда поправителната сесия в училището, което съм завършил. Учителят ни по математика постоянно питаше „За пети девети ли си говорите?” – когато някой не внимаваше в час, а си говореше със съученик. Поправихме се, след толкова години отлагане.
Никол
Сега Никол е във втори клас и е едно от малкото деца, които са присъствали на сватбата на родителите си и са видяли майка си в сватбена рокля. Тя самата също си избира дълга бяла рокля за празника.
- Никол, хареса ли ти мама като булка?
- Не, защото нищо не чуваше. Аз все я виках – Мамо, виж това, мамо, виж онова. А тя все не чуваше.
- Ти май малко се разплака на сватабата.
- Не малко, а много!
- Защо?
- Ами, така, от щастие.... но не мога да го обясня.
И правилно – това е любов и няма нужда от обяснения!
